— Не. Ще иска да се похвали.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Тифани Тара Тайлър бе уличница и се гордееше с това. Много отдавна беше разбрала, че ще й се наложи да пренебрегне малко нравствените си принципи, ако иска да постигне нещо в този студен и суров свят. Освен това липсата на прекалена скромност я беше отвела много надалеч в една каравана в Шугър Крийк — носеше доказателството за това със себе си. И нищо, нито дори спуканата гума на нейния ръждясал „Шевролет Каприс“, не можеше да я съкруши. Тя имаше голям успех и се чувстваше добре. И всичко това само защото бе дяволски сигурна, че в живота й ще настъпи радикална промяна.
Тифани знаеше, че в очите на майка си винаги ще си остане уличница. Тя бе убедена, че дъщеря й е обречена да гори вечно в ада, след като я беше хванала в банята с Кени Мартин. Но Тифани бе решила повече да не й пука за това какво мисли нейната смахната, стара и съсипана майка. Знаеше в коя област е истинският й талант и с цялото си сърце вярваше, че ако работи усърдно, ще успее. Навярно, когато станеше на трийсет, след цели дълги дванайсет години, дори можеше да е милионерка като онази мадам Хайди Флайс, която я преизпълваше с възхищение, защото имаше възможност да се среща с всички онези прочути филмови звезди. Тифани можеше да се хване на бас, че те се държаха с Хайди също като със звезда и може би, след като правеха секс с нея, дори я водеха на вечеря в някой от онези шикозни, скъпи ресторанти.
Тифани си спомняше точния момент в живота си, когато я озари Прозрението — бе потърсила тази дума в речника, след като прочете статията в списание „Мадмоазел“. Беше във фризьорския салон на Сузи, правеха й трайно къдрене, което изгаряше и без това изгорената й, неестествено руса, фризирана дълга коса. За да не мисли за парещия си скалп, тя взе списанието и започна да чете статията с крещящото заглавие „Знай предимствата си“. Посланието беше безкрайно ясно. Прави онова, за което те бива. Промени онова, което не харесваш в себе си. И използвай предимствата си, за да получиш каквото искаш. Но най-вече гледай да го докопаш.
Тя прие за чиста монета всяка дума и до ден днешен носеше навсякъде със себе си откраднатото списание. То винаги беше пъхнато в баснословно скъпата й чанта до чисто новичкия мобифон, за който бе похарчила цели сто долара, та да може да получи безплатни телефонни услуги за три месеца, стига да беше в границите на САЩ.
Тифани обичаше да си мисли, че притежава дарбата на екстрасенс, а след като прочете статията, много ясно видя, че е родена за велики неща. Всичко това щеше да започне да й се случва само след два дни, когато се регистрираше в „Холидоум“. Цените в този мотел бяха височки, но си струваше. „Холидоум“ се издигаше от другата страна на магистралата, срещу кабинета на доктора, тъй че след операцията нямаше да й се наложи да ходи надалеч.
Беше си купила мобифона, тъй като бе видяла снимка на Хайди Флайс с мобифон в ръка и предположи, че това с важен плюс за всяко момиче, което иска да се изстреля нагоре. Но заради това все още не й достигаха двеста долара, за да закръгли сумата на две хиляди и четиристотин, необходима за корекцията на циците й. Носеше у себе си всичките тези две хиляди и двеста долара. Не посмя да рискува да скрие част от парите в ремаркето, където вторият й баща би могъл да ги надуши като добре обучено ловджийско куче с неговия мораво червен и на два пъти чупен нос на заклет алкохолик. Тъкмо се канеше да започне поредния си запой, след който винаги се озоваваше в ареста. Ако той не намереше парите, майка й със сигурност щеше да го направи. Тя вечно се ровеше в нещата на Тифани, търсейки доказателства за това, че дъщеря й все още е курва. А след това щеше да реши, че е длъжна да дари всичките пари на оня крещящ за изкупление свещеник, дето непрекъснато гледаше по телевизията. Не, Тифани нямаше ни най-малко намерение да рискува тези трудно спечелени пари, които й гарантираха ново бъдеще. Тя ги носеше всичките у себе си. Беше разделила сумата наполовина и бе пъхнала по хиляда и сто долара във всяка чашка на сутиена си „Уондърбра“, размер 32AA, който далеч не правеше чудеса3 за фигурата й, каквато си беше плоскогръда. Новите цици, естествено, щяха да променят всичко това. Тя бе сигурна.
Дръж, гледай да го докопаш и промени каквото можеш — ето това беше успехът. Подобно на повечето осемнайсетгодишни момичета, тя имаше големи мечти. Винаги е била целеустремена, а големите й гърди представляваха неразделна част от бъдещите й планове. Не бе казала на никого, дори на най-добрата си приятелка Луан, че най-голямата й мечта е снимката й да се появи на централните две страници на списание „Плейбой“. „Пентхаус“ беше с едно стъпало по-надолу, същото можеше да се каже и за „Хъслър“, но снимка на централно място в някое от тези две издания също щеше да я задоволи. Всички мъже в Шугър Крийк ги четяха — е, всъщност не точно ги четяха… Вземаха ги със себе си в банята да зяпат голи жени и тя знаеше, че очите им ще изскочат, когато я зърнат в цялата й красота. Щеше да им се усмихва свенливо гола с новите си гърди, размер 36D.