— Доста си тлъстичка. Затова днес ще попаднеш в моя търбух.
Скочих и се изплъзнах от ръцете му, но той отново ме хвана. Пак се отскубнах и той пак ме улови. Така продължи седем пъти. Тогава великанът се ядоса и извика:
— Бягай тогава! Нека да те изядат вълците!
Като се озовах на свобода, хвърлих кожата и викнах:
— И все пак те надхитрих! Вече съм свободен!
Великанът смъкна от пръста си златен пръстен и каза:
— Вземи този пръстен. Ти го заслужи, защото наистина си много умен.
Взех пръстена и го сложих на пръста си, без да зная, че е вълшебен. От този момент започнах непрекъснато да викам: „Тук съм, тук съм!“ По този начин великанът щеше винаги да знае къде съм. Той хукна след мен из гората, но понеже беше сляп, се блъскаше в дърветата, падаше на земята, после ставаше и отново хукваше.
Скоро разбрах, че пръстенът ме бе омагьосал и се опитах да го извадя, но беше невъзможно. Не ми оставаше нищо друго освен да си отрежа пръста. Така и направих. В същия миг престанах да викам и веднъж завинаги избягах от великана.
— Историята не свършва дотук — продължил старият разбойник. — Разказах я, за да откупя един от моите синове. А за да откупя и другия, ще разкажа какво стана по-нататък.
Когато се спасих от великана, останах сам в гората, без да зная накъде да тръгна. Катерех се по високите ели, оглеждах наоколо, но нямаше и следа от жива душа. Докъдето се простираше погледът ми, се виждаше само гъста, необятна гора.
Продължих да вървя, но вече бях толкова гладен и уморен, че всеки миг щях да се строполя на земята. На залез слънце отново се покатерих на едно високо дърво и забелязах, че в далечината се вие гъст дим. Бързо се спуснах на земята и тръгнах натам. Като наближи, видях три безжизнени трупа, които се люлееха на клоните на едно дърво. Изплаших се много, но бързо се съвзех и продължих, докато стигнах до малка схлупена къщичка. Вратата беше отворена и влязох вътре. До огнището седеше жена с малко дете. Попитах я защо е сама и къде е мъжът й. Със сълзи на очи тя ми разказа как предишната нощ в дома й нахлули страшни горски чудовища, отвлекли нея и детето й и ги захвърлили далеч сред горските дебри. На другия ден й заповядали да убие детето си и да го свари за вечеря.
Като чух това, съжалих нещастните същества и реших да им помогна. Изтичах при дървото, на което висяха труповете на тримата крадци, свалих от въжето единия от тях, който ми се струваше по-едър, и го принесох в къщата. Казах на жената да го свари и да го предложи на великаните за вечеря. После взех детето и го скрих в хралупата на едно дърво, а самият аз се притулих зад къщата така, че да видя великаните, когато ще се появят.
Слънцето вече залязваше, когато забелязах, че ужасните чудовища идват. След малко влязоха в къщата, запалиха огън, разкъсаха със зъби трупа на крадеца и го изпекоха на жарта. Като изядоха месото до последното парченце, главатарят им попита жената:
— Това, което изядохме, детето ли беше?
— Да — отговори жената.
— А аз мисля, че ти си скрила детето и си сварила един от обесените крадци.
И заповяда на трима великани да донесат по едно парче от труповете на крадците, за да се увери, че и тримата висят на дървото. Щом чух това, бързо изтичах до дървото и се хванах за въжето, от което бях свалил единия крадец.
Великаните дойдоха и отрязаха от всеки по едно парче месо. Отрязаха и от моето бедро. Болката беше ужасна, но не издадох нито звук. И до днес имам голям белег.
Разбойникът замълчал за миг и после продължил своя разказ.
— Царю, разказах ти това страшно приключение, за да откупя втория си син. А сега ще ти разкажа края на тази история, за да откупя и третия си син.
Когато великаните се отдалечиха, аз скочих на земята, превързах раната си и без да обръщам внимание на болката, мислех само как да спася жената и нейното малко дете. Върнах се при къщата, за да разбера какво става вътре. Великанът току-що бе опитал парчето, отрязано от моя крак, което беше още кърваво, и каза:
— Веднага ми донесете тялото на крадеца, който виси по средата. Месото му е още прясно и е много вкусно.
Тогава аз отново изтичах до дървото и увиснах на клона между двамата мъртъвци. Само след миг великаните дойдоха, свалиха ме от въжето и ме хвърлиха на земята. И точно, когато ножовете им щяха да се забият в тялото ми, се разрази такава буря с гръмотевици и мълнии, че ужасените чудовища побягнаха с викове към къщата.
След няколко часа бурята утихна и изгря слънце. Взех жената и детето и тръгнахме през гората. Вървяхме четири дни и четири нощи; хранехме се с ягоди, корени и билки. Накрая срещнахме хора, които ни показаха пътя, и след няколко часа заведох жената и детето у дома им. Радостта на мъжа й беше безкрайна.