— С удоволствие го научавам.
Това я изненада.
— Значи и ти си го мразел не по-малко, отколкото той теб? В такъв случай защо си се опитал да го предпазиш от Елинор?
— Защото това се случи преди той да ми отмъсти, когато все още бях негов приятел и се чувствах много виновен за цялата бъркотия.
Кимбърли се намръщи.
— И аз съм объркана. Сесил твърди, че не той, а ти си му отмъстил. Ти наистина ли съблазни майка ми?
— Не, скъпа, аз обичах майка ти. Винаги съм обичал Мели, но не мислех, че някога ще можем да се съберем. Тя беше богата, знаеш го, и родителите й искаха да се омъжи за някой с титла. Моето семейство не беше бедно, но в никакъв случай не можеше да се мери с нейното. А после открих, че тя отвръща на чувствата ми, и бях най-щастливият мъж на земята.
— И това е станало преди тя да се омъжи за Сесил?
— Да, и преди той да й направи предложение. Щяхме да забегнем двамата. Пазехме го в тайна, защото нейните родители нямаше да го одобрят. Сесил обаче разбра, че я обичам. Бях прекалено щастлив, за да не го забележи.
— И се е опитал да ти я отнеме?
— Не само се опита, ами успя. А аз бях прекалено залисан, за да забележа какво крои — горчиво отвърна Иън.
— Но как?
— Един ден дойде при мен, каза ми, че разбрал какво съм направил с Елинор, че нямало мъж, който да не се влюби в нея, и че ми прощавал за това.
Кимбърли се ококори недоверчиво.
— Сесил ти е казал, че ти прощава?
— Лъжа е било, скъпа, но тогава не го знаех. Каза, че моето присъствие му напомняло за случилото се, и ме помоли да замина някъде за кратко, за да му дам възможност да го превъзмогне, без постоянно да съм му пред очите. Не можех да му откажа — чувствах се виновен, исках да му спестя болката. Трябваше да му кажа истината — но пак сгреших и не го направих. Това все пак можеше да го накара да промени плановете си.
— Значи си заминал?
— Да, съгласих се да замина за известно време.
— А защо не си взел и майка ми? Нали вече сте били намислили да забегнете заедно?
— По това време тя беше в Лондон. Майка й беше организирала голямо тържество по случай рождения си ден. Аз обаче отидох в Лондон да я намеря. Всеки път, когато отивах да я посетя, нея я нямаше или беше неразположена, но не ми дойде наум, че нещо не е наред. Всеки ден ходех в градската им къща и всеки път ме връщаха.
— Искаш да кажеш, че не е искала да те види?
— Не, не е знаела, че съм там. Не й бяха казали. Само й бяха споменали, че баща й е разбрал за нас и ми е платил, за да се махна. След като го чула и от баща си, тя му повярвала — решила, че съм я зарязал за пари, и много тъгувала. Не знам какво му е казал Сесил, но го е накарал да излъже за мен и да се съгласи Сесил веднага да се ожени за Мели. А тя била прекалено разстроена, за да протестира.
— Боже Господи, собственият й баща…
— Не вини него, скъпа. Той сигурно си е мислил, че я пази от мен. Господ знае какво му е казал Сесил, но той насъска всички ни един срещу друг, всички ни манипулира с лъжите си, за да се сдобие с жената, която обичах. Въпреки че не я е обичал. Просто е искал да направи така, че да не се съберем.
Кимбърли тъжно поклати глава.
— Значи са се оженили в Лондон още преди да си успял да разговаряш с нея, за да й кажеш истината?
— Не, оженили се веднага щом се върнали в провинцията, а аз не знаех, че тя дори вече не е в Лондон. А толкова много исках да я видя! Сесил вече изобщо не ме интересуваше, така че щом разбрах, че е заминала, се върнах в Нортъмбърланд. И един съсед ми каза, че се оженили само два дни преди да пристигна.
— Защо не си я отвлякъл? — попита го Кимбърли почти ядосано. — Защо си я оставил да бъде нещастна с него?
— Да не би да си мислиш, че не съм се опитвал? Направо беше съсипана, че ми беше отказала. Но не можеше да дойде с мен, беше омъжена.
— Дори и след като е разбрала, че и двамата са ви измамили?
— Да, тя беше много морална. Вече нямаше връщане назад. Беше дала брачна клетва за добро или лошо. И въпреки че ме обичаше, не искаше да нарушава брачния си обет.
Кимбърли уморено се облегна на дивана. Сега смътно си спомняше някои неща от детството си, неща, които отдавна беше забравила. Спомняше си как майка й никога не оставаше в стаята, когато на гости им идваха бабата и дядото, дори не разговаряше с тях и не беше отишла на погребението им, когато и двамата бяха починали при пътна злополука с каретата.
— Мисля, че тя изобщо не е простила на родителите си. По това време бях прекалено малка, за да се чудя защо никога не разговаря с тях, когато ни идваха на гости.
Той се пресегна и я стисна за ръката.
— Нищо не е в състояние да върне тези три погубени живота, скъпа.