Тя остави бродерията настрана, изправи се и погледна баща си. Висока беше около метър и седемдесет, ръст, наследен по майчина линия, и беше с един пръст по-висока от баща си. Това много го дразнеше още от деня, в който беше престанала да расте, а за нея беше нещо като скрито оръжие, което й доставяше удоволствие, просто защото той наистина се дразнеше. Погледнат от друга страна, ръстът й я караше да се чувства неудобно, защото се открояваше сред другите жени.
— Нямам намерение да губя време, татко, но не очаквай незабавни резултати, защото също така и не възнамерявам да приема първия човек, препоръчан от техни височества. Не ти си човекът, който ще трябва да живее с въпросния джентълмен през остатъка от живота си, а аз, и ако не успея да открия нещо сходно между нас, това означава, че няма да одобря първия срещнат.
Той вече беше пламнал, но това се очакваше. Наистина побесняваше, когато тя му излагаше принципите си и си ги отстояваше.
— Казах да не се мотаеш само за да ме ядосваш…
— Защо си мислиш така? — прекъсна го Кимбърли. — Не е ли очевидно, че не ми е приятно да живея тук? Или пък просто не си го забелязал, както и всичко останало около мен?
Той не беше готов с отговора, но пък и какво ли можеше да отвърне? Сесил наистина не й обръщаше внимание, освен ако не му беше необходима за нещо. Дори сега не прояви великодушието поне да се засрами от забележките й.
Просто измърмори нещо, а после повтори: „Гледай да побързаш“, след което напусна салона.
Кимбърли отново седна и въздъхна, но не се върна към бродерията. Изнервяше се при мисълта за това, което й предстоеше. Щеше да пътува сама, а преди никога не й се беше случвало. Щеше да се среща с непрекъснат поток от непознати, когато цял живот беше живяла с хора, които познаваше. Освен това трябваше да си намери съпруг, човек, когото и тя, и баща й да одобрят. Това се оказваше най-трудната част, защото тя не очакваше да получи много предложения. Вероятно щеше да има едно-две, а това определено не беше богат избор за човек, с когото щеше да прекара остатъка от живота си.
Трета глава
Меган Сейнт Джеймс, новата херцогиня Ротстън вече от цяла година, вдигна поглед от писмото, което току-що беше прочела. Когато й го подаде, мъжът й беше изразил надеждата, че тя обича да играе ролята на сватовница. Сега й стана ясно какво е искал да каже, а това никак не й се нравеше.
Тя въпросително погледна Девлин и изведнъж затропа с крак, за да изрази недоволството си, в случай че повдигнатите вежди не се изтълкуват правилно.
— Как така стана, че на мен се падна отговорността да намеря съпруг на това девойче, когато ти си човекът, който дължи услуга на баща й? — попита тя. — Писмото е адресирано до теб, нали?
— Точно така — отговори Девлин. — Но що се отнася до въпросите за брака и сватосването, това е женска работа.
— И кой го казва?
— Аз.
Той се усмихна, защото знаеше, че така още повече ще я раздразни. А тя реагира по очаквания начин — с неприсъщо за дамите сумтене.
— Знаеш, че Дъчи ще се справи с подобна задача много по-добре — каза тя. — Тя познава всички, които си струва да се познават, така че ще има представа точно кой в момента си търси съпруга и кой не. Аз, от друга страна, все още не мога да запомня името на този граф или онзи виконт, нито пък да следя последните скандали. Дори не съм се запознала с потеклото на дамите и господата, с които очакваш да се запозная по-добре.
— Между другото, скъпа, ти много добре се справяш в това отношение. — Точно в този момент тя имаше нужда именно от комплимент, а той го знаеше и затова го подхвърли. — Вярно е, че Дъчи може да има по-големи познания в тази област, но баба ми не е в състояние да се справи с деликатната част по запознанството и неговото поддържане, които ще са необходими, за да се свърши работата както трябва. Ти непременно се допитвай до нея, както и до Маргарет. Те с удоволствие ще ти помогнат. От мен обаче искат услугата, скъпа, така че се пада на теб, като моя съпруга, да се заемеш с това.
Прав беше, разбира се. Той беше херцог. Не трябваше да го карат да се занимава с нещо толкова тривиално. От друга страна, тя беше херцогиня и според нея същото важеше и в нейния случай. Може би съществуваше някаква вратичка.
— Абсолютно необходимо ли е ти да направиш услугата? — попита Меган.