— Няма защо да ти е неудобно. Това се случва, и то доста често. Той е зрял мъж, ще се оправи и вероятно ще продължи да си търси съпруга, след като вече се е решил да го направи. Освен това ти трябва да следваш собственото си сърце и да приемеш чувствата си такива, каквито са.
— Но сърцето ми не е…
— Шшт, не говори така — каза Меган. — Много добре знам колко по-лесно е да отричаш и да не обръщаш внимание на чувствата си. И аз бях специалистка по това. Но също така знам, че всеки мъж, който може да те доведе до… умопомрачение… упражнява много голям контрол над сърцето ти. Честно да ти кажа, смятам, че си направила правилния избор.
Правилния избор ли? Та Кимбърли не бе правила никакъв избор — тялото й го беше направило, но тя нямаше намерение да спори по този въпрос с Херцогинята. Меган очевидно имаше други възгледи за любовта. А Лаклан изобщо не контролираше И не държеше ла контролира сърцето й — и това щеше да е така, докато беше влюбен в друга. Влязоха в оранжерията. Беше приятно топло, влажно и имаше много хора. Бяха донесли няколко маси за по-възрастните, които не искаха да седят на земята, но повечето гости седяха на одеяла, постлани сред зеленината.
Всички топло приветстваха Меган, която минаваше от група на група заедно с Кимбърли. Никой не изразяваше високомерие, нямаше неодобрителни погледи или подсмиване. Все едно не беше в центъра на още един скандал, все едно не беше имало скандал.
Но, разбира се, скандал имаше. Кимбърли си беше мислила, че ще се смути, но не стана така и това вероятно се дължеше на Меган, която открито изразяваше подкрепата си и вървеше под ръка с нея. Херцогиня Ротстън наистина умееше да оказва голямо влияние върху общественото мнение. А може би в думите й, че хората умеят да прощават, стига извършеният грях да се поправи, имаше известна истина. Каквато и да беше причината, Кимбърли беше изключително изненадана и облекчена.
— А, ето го и него — каза Меган, щом видя съпруга си. — Май още не е бъркал надълбоко в кошницата.
— Сигурно защото сладкото ви ангелче е в скута му и му отвлича вниманието — усмихна се Кимбърли.
— А, да, сигурно.
На Кимбърли й беше оказана привилегията да я запознаят с наследника на Ротстън малко след пристигането й в Шеринг Крос. Тя веднага се бе влюбила в красивото дете и често го посещаваше.
Сега тя седна с Меган на одеялото и протегна ръце да вземе детето.
— Може ли?
— О, разбира се! — облекчено отвърна херцогът и бързо й подаде сина си. — Стига ми, че съм на пикник посред зима. — Той изгледа ядно жена си. — Но направо умирам от глад, а не можах и една хапка да сложа в устата си — този тук ми взема всичко.
— Да ти преведа, Кимбърли — засмя се Меган. — Иска да каже, че досега е хранил Джъстин и му е доставило такова удоволствие да го прави, че направо е забравил да хапне.
— Е, значи ще има достатъчно храна за останалите — чу се глас.
Беше Лаклан, който се просна на одеялото до Кимбърли. Нищо чудно, че не го беше видяла на влизане в оранжерията, макар да се беше оглеждала. Сигурно бе вървял след нея и Меган.
— Заповядай при нас, Лаклан — каза Меган малко сухо, тъй като той вече беше направил именно това.
Той й се усмихна широко и както винаги невъзмутимо каза:
— Чудесен следобед за пикник, нали? — После топлият му поглед се прехвърли върху Кимбърли. — Не си ли на същото мнение, Кимбър?
— Да, чудесен следобед — отвърна тя неохотно.
Не я свърташе на едно място. Той просто й въздействаше по някакъв начин. Очевидно и херцогът изпитваше същото, макар може би и по други причини, защото кимна на Лаклан, макар и сковано. Кимбърли се изненада — те очевидно отново си говореха, въпреки че не личеше да им е приятно.
Кимбърли определено не можеше да попита за причината за подпухналите устни на херцога, но се зачуди какво ли е станало.
— Много хубаво изглеждаш с бебе на ръце, скъпа — прошепна й Лаклан. — Но щеше да си още по-хубава, ако държеше моето дете.
Кимбърли гневно се изчерви на този намек, макар че Девлин и Меган в същия момент бъркаха в кошницата и слагаха нещата на одеялото, за да си вземат всички, и вероятно не го бяха чули. Това обаче не означаваше, че няма да го чуят, ако Лаклан продължеше в същия дух.
— Поне можеш да говориш на прилични теми, когато не сме сами — изсъска тя.
— Опасявам се, че не мога — отвърна той с въздишка. — Просто когато съм до теб, винаги си мисля за деца.
Тя ахна и се обърна на другата страна. Изобщо не смяташе да отвръща на тази забележка. Чу как той тихичко се смее зад гърба й.
— Внимавай с изчервяването, скъпа. Знаеш, че много ми харесва. Може би ще ми се наложи да те целуна, за да ти го докажа.