— Неприятни подробности ли? — Сесил я прониза с поглед. — Какво си направила?
— Нищо необичайно, но пък много скандално — отвърна Кимбърли. — Лаклан Макгрегър беше открит в леглото ми, а аз също се оказах в него по същото време.
— Мръсница! — изрева баща й и целият почервенял, тръгна към нея.
Тя се сви и затвори очи, защото той вече бе вдигнал ръка.
— Само да я пипнеш с пръст и ти обещавам, че ще съжаляваш — каза някой тихо и зловещо.
Кимбърли вдигна поглед към вратата. Значи в крайна сметка Лаклан я беше последвал, за неин късмет. Девлин се беше изправил, щеше да й се притече на помощ, но баща й вече щеше да я е насинил, преди той да стигне до тях.
Баща й също се беше обърнал към вратата. Това, че Лаклан направо я изпълваше, може би беше една от причините, поради която нисичкият граф за миг загуби самообладание. Другата причина вероятно беше разяреният вид на Лаклан, в сравнение с който заплашителният му тон беше нищо.
Сесил се сепна, но бе прекалено ядосан, за да не възрази. И все пак тонът му далеч не беше толкова войнствен, което доказваше, че определено се е уплашил. Кимбърли направо се удиви.
— Значи ти си Макгрегър? — подигравателно подхвана Сесил.
— Да. По-точно аз съм човекът, който ще се ожени за това момиче тук. Така тя става моя и аз трябва да я закрилям независимо каква ти е.
— Тя ми е дъщеря…
— Направо жалко.
— …и няма да се омъжи за някакво си шотландско копеле, независимо дали е лорд, или не.
— Хайде да се въздържим от обиди, моля — опита да се намеси Девлин, но никой от двамата не му обърна внимание.
— Да не би да не ме чу, човече? — каза Лаклан. — Не е тайна, че спах с нея. Всички го знаят. Така че избор няма. Трябва да се омъжи за мен или да изтърпи последствията…
— Точно така — отвърна Сесил. — Щом последиците й харесват, да си живее с тях. И направо може да се смята за късметлийка, ако успея да й намеря някой лорд без пукната пара, който ще подмине репутацията й и ще я вземе заради зестрата й.
— И ти ще направиш това, макар че бракът й с мен би сложил край на скандала? — недоверчиво попита Лаклан.
— Тя сама си го направи — презрително заяви Сесил. — Много добре знаеше, че никога няма да получи съгласието ми да се омъжи за проклет шотландец. Ако няма да може повече да погледне хората в очите, това си е единствено по нейна вина.
— Ти какво ще кажеш, Кимбър?
— Аз… — започна тя.
Баща й обаче бързо я прекъсна.
— Тя няма думата. И няма да престъпи моята — уверено заяви той. — Тя знае, че ще я лиша от наследство, ако го направи, а това би било скандал, който не би могла да понесе.
— Ти луд ли си бе? — отвратен попита Лаклан.
Сесил отново почервеня.
— Единственият луд тук си ти, шотландецо. Освен това нямаш повече работа тук, така че ще те помоля да напуснеш.
— Не гони хора от собствения ми кабинет, Ричардс — хладно каза Девлин. — Запазвам си правото сам да го правя.
Лаклан обаче вече се беше обърнал с приглушено проклятие на уста и си беше излязъл. Кимбърли гледаше празната врата и изпитваше ужасно разочарование.
Не беше очаквала точно това. Беше предупредила Лаклан, че за брака им ще има пречки, но за нея беше естествено, че той в крайна сметка ще направи необходимото и ще се ожени за нея.
Разбира се, добре че се беше появил. Освен това очевидно намираше баща й и неговите разсъждения за достойни за презрение. Всичко обаче се свеждаше до простата истина, че Лаклан не можеше да си позволи да се ожени за жена без пари — нали обстоятелствата около него налагаха бъдещата му жена да е богата. Да те лишат от наследство означава да нямаш зестра, а той имаше нужда от зестрата.
Тридесет и осма глава
Когато на следващата сутрин слезе на закуска, Кимбърли все още се чувстваше изтощена. Беше странно, че преди да срещне Лаклан Макгрегър изобщо нямаше проблеми със спането, но сега… всъщност изобщо не беше странно. Снощи например никой не й беше пречил да спи, но тя си беше легнала с буца в гърлото и тази буца не й даде покой цяла нощ.
Можеше да отхвърли здравия разум и да каже на Лаклан, че парите не са от значение, че тя е не по-малко богата, ако не и по-богата дори, че има повече пари, отколкото изобщо някога ще са му нужни. И той щеше да се ожени за нея, но нямаше да има съмнение, че го прави заради парите, а не заради нея. Тя, разбира се, вече си го знаеше. И все пак безспорното доказателство щеше да я нарани. Но дали щеше да я нарани повече, отколкото вече бе наранена?
Възможността баща й да трябва да й купува съпруг, някой мъж, когото дори няма да познава, направо й късаше сърцето. Причината не беше, че Лаклан не иска да се ожени за нея. А като го погледнете от този ъгъл, къде беше разликата? Ако вместо това тя купеше Лаклан, като му разкажеше за собствените си пари, поне знаеше какво купува. Освен това не трябваше да забравя за любенето. С него то беше много хубаво, прекалено хубаво дори. Но с някой друг… тя направо потръпна при мисълта.