Вдовицата беше към петдесетте, косата й беше кафява и все още без нито един бял косъм. Имаше светлокафяви очи и леко пълна, макар и много кръшна фигура. Освен това не беше много висока и определено бе по-ниска от Сесил. За възрастта си беше много красива жена.
Кимбърли всъщност никога не се беше замисляла особено за нея. Знаеше, че е отказала да се омъжи за Сесил, докато самата тя не се омъжи и не си отиде от къщата му. Това обаче беше обяснимо.
Тя познаваше много жени, които не бяха кръвни роднини и които трудно живееха под един покрив. Имаше проблеми и сред роднините. Ставаше въпрос за това коя да е господарка на къщата, а този пост можеше да се заеме само от една жена. За Кимбърли това не беше проблем — нали искаше да се махне от къщата на баща си.
Вдовицата беше богата. Беше купила старата къща на Хенри, наистина голям дом, когато преди няколко години се беше преселила в Нортъмбърланд. За нея работеха десетки слуги. Тя често организираше разточителни празненства. С крадени пари?
Беше невероятно. А когато кажеха на баща й… Боже Господи, представяше си как щеше да реагира. Всъщност изобщо нямаше да повярва, особено като се имаше предвид, че обвинителят беше шотландец.
Тя поклати глава. Беше озадачена.
— Наистина ми е много трудно да си представя Уини като крадла.
— Уини? — изненада се Лаклан. — Ти да не би да познаваш тази жена, Кимбър?
— Всъщност ще откриеш, че…
— Кой е припаднал? — попита Меган от прага. Държеше шишенце амоняк. — А, нашата нова гостенка… Марстън беше, нали? — продължи тя, щом видя Уинифред на дивана. — Прилоша ли й? Да извикам ли лекар?
— Едва ли има нужда от лекар — отвърна Кимбърли и се усмихна саркастично. — Просто припадна при вида на Лаклан.
Меган повдигна вежди.
— Сега вече всички са ти в краката, а, Макгрегър? Може би ще се наложи да почнеш да си носиш амоняк.
— Тя припадна от страх, и то основателно — отвърна той с презрение.
Меган повдигна вежди още повече.
— Така ли? Да, ти наистина имаш страшно лице и не е ла учудване. Мога да си представя как е станало.
Лаклан гневно сви устни. Меган седна на ръба на дивана и поднесе амоняка под носа на Уинифред. Неприятната миризма си свърти работата: вдовицата отвори очи.
— К-какво стана? — колебливо попита тя, когато видя Меган. — Защо лежа?
И изведнъж си спомни и се ококори — погледът й бе изпълнен с тревога. Тя сграбчи ръката на Меган и шепнешком попита:
— Той още ли е тук?
— Кой?
— Макгрегър.
— Ами… да. Всъщ…
Вдовицата веднага се изправи, всъщност направо скочи и едва не повали Меган на пода. Изстена, огледа се и щом откри Лаклан, отново изстена, дори по-силно, и драматично протегна ръце към него.
— Лаклан, позволи ми първо да обясня, преди да направиш нещо, за което и двамата ще съжаляваме.
— И двамата да съжаляваме ли? — отвърна той хладно. Уверявам те, че каквото и да направя, ще ми достави голямо удоволствие, а на теб — никакво.
— Моля те, не можем ли да обсъдим това насаме? — започна Уинифред и смутено погледна Кимбърли и Меган. — Няма смисъл да занимаваме дамите с нашия семеен въпрос.
— Семеен въпрос, а?
Очевидно беше, поне за Кимбърли, че Лаклан е прекалено разгневен, за да уважи молбата на вдовицата. Изобщо не го интересуваше колко неудобно се чувства тя. От неговата гледна точка Кимбърли Определено не можеше да го вини, но все пак й беше жал за Марстън.
Ето защо тя се прокашля и многозначително изгледа Меган.
— Още не съм закусила. Ще дойдеш ли с мен?
Меган въздъхна, но кимна и стана. Обаче щом излязоха, си призна:
— Знам, че си права, скъпа, но изобщо не ми се тръгваше. Много съм любопитна. Ти знаеш ли за какво става въпрос?
— Да, за жалост — отвърна Кимбърли. — И не очаквам, че Лаклан възнамерява да го пази в тайна. Всъщност тъкмо напротив. Когато арестуват някого, направо е невъзможно да го скриеш…
В салона Уинифред задъхано обясняваше:
— Обичах баща ти, Лаклан. Трябва да го знаеш. За мен смъртта му беше истински удар — беше толкова неочаквана. Бях много разстроена и не размишлявах трезво…
— Всички бяхме разстроени. Ако това е единственото обяснение, което имаш…
— Бях ужасена.
— От какво? — попита той.
— От самотата.
— Ти да не си полудяла? — удивено я попита той. — Сама в цял замък с хора?
— Всички от клана Макгрегър — напомни му ти.
— Ами какви да са, ако не от клана Макгрегър? И ти самата беше Макгрегър. Или вече си го забравила?
— Не е същото като да си Макгрегър по рождение — настоя Уинифред.