— Да — увери я той. — Услугата, която дължа, е голяма. Можеха да ми поискат много повече. Направо съм облекчен, че работата е толкова проста.
Пак й се прииска да изсумти, но този път се въздържа. За него беше проста работа, разбира се. Вече й беше прехвърлил отговорността, беше си измил ръцете. Ако обаче й се наложеше да се потруди повече от нормалното, за да намери достоен съпруг за момичето, тя щеше да се погрижи и Девлин да се отчете.
После изведнъж се сети, че скоро щеше да им дойде друг гост освен лейди Кимбърли. Може би изобщо нямаше да отнеме дълго време госпожицата да си намери съпруг…
— Маргарет спомена, че щял да ни посети някакъв роднина на мъжа й…
— Чудесно, чудесно…
— Това означава, че къщата ни отново ще се напълни с гости.
— Кога ли не е било така? — сухо отвърна Девлин.
Тя се изкиска. При положение че имаха повече от сто души прислуга под покрива си, пълна къща беше меко казано. Той обаче имаше предвид гостите и си беше съвсем прав. Много хора идваха по работа при Девлин, а тъй като Шеринг Крос беше доста далече от Лондон, когато Девлин си беше у дома, те го навестяваха и често продължаваха престоя си, някои с по няколко седмици, преди отново да потеглят към Лондон.
— Това, което исках да предложа, преди да се опиташ да не му обърнеш внимание — каза тя с укор в погледа заради неговото „чудесно, чудесно“, — е, че на внука на Маргарет му е време за женене. Така можем и да не каним цяла сюрия в къщата си, ако той и лейди Кимбърли се харесат. Така и така той ще ни погостува.
— Отлично. — Той се усмихна. — Надявам се да се погрижиш наистина да се харесат.
— Е, мога да се постарая в това отношение. Много по-лесно е, отколкото планирането на няколко бала и десетина подобни мероприятия — на всички от които ще ти се наложи да присъстваш.
При мисълта за това в погледа му се изписа ужас.
— Сигурно ще отседна в лондонското си жилище през това време.
Тя замислено го изгледа.
— Всъщност знаеш ли, би било много по-лесно да плануваме всички тези неща за Лондон. По-малко вероятно е всички да се застоят.
Той веднага си промени решението.
— След като поразмислих обаче, реших да остана тук.
Тя невинно се усмихна.
— Както искаш. Ако си склонен да изтърпиш тридесет или четиридесет души на закуска всяка сутрин…
Този път той я стрелна с поглед доста кисело.
— Значи твърдо си решила да ме въвлечеш в тази работа, а?
— Точно така.
— Май ще трябва да поговоря с Маргарет за този неин внук — въздъхна той. — Ако е подходящ, а не виждам как може да е иначе, ще се постарая да направя така, че да го сватосам с дъщерята на графа. — Той бързо прегърна Меган. — Това е една чудесна идея, скъпа. Да си свършим работата възможно най-бързо, а?
Тя също го прегърна, но не за толкова бързо.
— А после може да си направим една малка ваканция само за нас — ти, аз и бебето? В края на краищата, откакто се роди Джъстин, почти не сме оставали сами. Вече минаха няколко месеца, а хората все още идват, за да видят наследника ти. Какво ще кажеш да се скрием за малко в къщичката ти край Бат?
— Тази къщичка е с двадесет стаи и е пълна с прислуга — засмя се той. — Там изобщо няма да останем сами.
Тя се намръщи, защото си беше представяла нещо по-малко, но веднага предложи алтернатива:
— Всъщност Шеринг Крос е толкова голям, че вероятно бихме могли да се преместим в едно от неизползваните крила и никой няма да разбере, че сме там.
Той я погледна, за да разбере дали не се шегува, и тъй като не успя да реши от изражението й, отвърна:
— Да не би това да беше оплакване за размера на дома ми?
— Не, съвсем не. Тифани, а не аз, нарича Шеринг Крос мавзолей.
Тифани беше приятелката на Меган от детинство, всъщност и двете бяха деца, когато за пръв път зърнаха Шеринг Крос. На Тифани наистина й приличаше на мавзолей и тя и досега бе изумена от размерите на имението на херцога.
— Аз винаги съм го смятала за идеално място — добави Меган, — макар и от време на време да се губя в него.
— Не се губиш — запротестира той.
— Само един-два пъти.
— Меган…
— Е, добре, само веднъж и не за дълго — ухили се тя.
Умираше да дразни мъжа си. Това му се отразяваше добре и той вече не беше толкова надут, както преди да се запознаят. Сега само от време на време започваше да си придава важност, и то по навик. Тя предпочиташе пламенното конярче и разпален любител на споровете, за когото си мислеше, че се омъжва, когато избягаха, за да се оженят в Гретна Грийн. После много се беше изненадала, че се е омъжила за самия херцог.
— Всъщност — отвърна Девлин в отговор на нейните закачки — от известно време не съм разглеждал задните крила на Шеринг Крос. Те наистина бяха доста уединени, доколкото си спомням. Дали все още е така?