— Знаеш как можеш да ме стоплиш — прошепна той на ухото й.
Тя отново потръпна — този път не от студа. Той леко я докосна със студения си нос по бузата и тя подскочи, изпищя и се дръпна от него. Лаклан се засмя, въздъхна театрално и каза:
— Е, ще трябва да се задоволя само с огън. Засега.
— Трябваше да се облечеш по-топло — укори го тя, после го хвана за ръка и го поведе към къщата.
— Тук времето е меко в сравнение с Шотландия.
— Съгласна съм. В Нортъмбърланд също е по-студено. Но ти откога си навън?
— Откакто се разделихме.
Тя поклати глава укорително.
— Ще имаш късмет, ако не хванеш хрема.
— О, доколкото си спомням, ти дължа една настинка — каза той и се усмихна закачливо, а тя отново се изчерви, нали скорошната му настинка го дължеше на това, че я беше целунал.
— Говорих с баща ми — каза тя и за да смени темата, и защото трябваше да му го каже.
Той пак я привлече в обятията си и каза със съчувствие, което я изненада:
— Съжалявам, скъпа. Болезнено ли мина сбогуването?
— Не, но…
— Не е нужно да се преструваш пред мен — прекъсна я той.
— Лаклан, ние всъщност никога не сме се държали като баща и дъщеря. Не бих се притеснила, ако никога повече не го видя, той също. Той обаче не ме лиши съвсем от наследство. Всъщност направи го, но после като че ли си промени решението.
— Разбрал е, че от скандала повече би пострадал той, нали? Да, надявах се, че ще му дойде акълът.
Тя се усмихна кисело.
— Едва ли. Но е поставен пред свършен факт и няма изход. Знаеш ли, има едно нещо, което ми нрави впечатление, когато се ядоса, а това се случва доста често — той не премисля нещата. Последиците изобщо не го интересуват.
— Значи си успяла да го убедиш да не се жени за нея?
— По-скоро бих го нарекла пазарлък.
— И за какво се пазарихте?
— За теб.
Лаклан премигна объркано и тя се засмя. Реши да го подразни. Хвана го под ръка и го поведе по пътеката, но след две три крачки той спря и колкото и да го дърпаше, тя не можеше да го помръдне.
— Нали не си мислиш, че обяснението ще ти се размине, Кимбър?
— Всъщност… може би… ами, щом искаш…
Тя спря. Очите й бяха широко отворени. След секунда той посегна към нея, тя разбра, че е в беда, грабна полите си и хукна по пътеката.
Разбира се, беше абсурдно да си мисли, че може да го надбяга, но не очакваше само след миг да се озове на земята, просната върху него в не особено присъща за дамите поза. Той се смееше.
— Ти си луд — скара му се тя и се опита да стане, но той не я пускаше. — Да не сме деца!
— Когато остарея и няма да мога да играя на гоненица, ще ходя с бастун и ще си броя космите по темето. Но дори и тогава няма да престана да си играя с теб.
Тя го изгледа строго, но не можа да издържи повече от няколко секунди — толкова самодоволен наглеждаше. Освен това думите му я развълнуваха с еротичния си контекст. Тя бе сигурна, че той бе искал именно това нали все за това си мислеше.
Тя се изчерви и той нямаше как да не я целуне. А после, преди тя да се усети, ръката му се озова под полата й — студенината й рязко контрастираше с горещите му устни — и тя се разтрепери от удоволствие и студ.
Той я нагледа недоволно.
— Знаеш ли, навън не е най-подходящото място за тази… игра.
— Да не говорим, че може да мине някой — изтъкна тя.
— О, това изобщо не би ме притеснило…
— Но мен определено би ме притеснило.
— Не и за дълго, скъпа. Обещавам ти, че много бързо ще привикнеш, щом се приберем в Шотландия.
Тя, разбира се, се изчерви пак. Не можеше да свикне с намеците му.
— Сега ще те пусна — каза той сериозно, — но преди това ще ми разкажеш за баща ти. Или вече забрави за какво говорехме?
Забравила беше. В присъствието на Лаклан забравяше за всичко. Когато я прегърнеше и…
— Е?
— Ами, казах му за малкото затруднение на Уинифред… — почна тя.
— Малко ли?
— Добре де, голямо — въздъхна тя. — Освен това му предложих, ако наистина иска да се ожени за нея, да ти върне по-голямата част от това, което тя ти дължи. В такъв случай ти би могъл, би могъл, повтарям, да приключиш с въпроса.
Той седна, сложи я на земята до себе си и изсумтя:
— Той много ли се смя?
— Не се е смял. Ще ти даде половината пари. А аз ще компенсирам останалото.
— Значи така, а? И сигурно ще ми компенсира всички тревоги и лишения, които тя… Чакай, какво искаш да кажеш с това, че ти ще ми компенсираш останалото? Да не би да имаш собствени пари?
— Да.
— Така ли?
Бе толкова приятно изненадан, че тя не се сдържа и се засмя.
— Да, имам.
— Боже, и кога възнамеряваше да ми го кажеш?