А бащата казал:
— Ако не вземеш това момче, ще те изпъдя от дома си.
Нямало що да прави момата — съгласила се. Направили сватба — от богата по-богата. Три деня и три нощи яли, пили и се веселили. На четвъртия ден си тръгнали с момата.
Като пристигнали в гората, дето им било скривалището, оттеглили се да се посъветват що да направят.
— Да я убием ли още сега? — запитал главатарят.
— Да я убием! — съгласили се разбойниците.
Но младоженецът, който харесал много булката, рекъл:
— Моля ви, оставете я да поживее поне до довечера. Иска ми се да я погледам.
— Какво ще я гледаш, глупчо? Мома като мома.
— Моля ви се, братя, пожалете я. Нека поживее до залез-слънце.
Съгласили се. Отвели булката и младоженеца в една къща всред гората. Сложили богата трапеза. Яли, пили, веселили се като на сватба.
Като се свечерило, главатарят казал на другите разбойници:
— Еее, как мислите? Не е ли време да убием булката? Ето че се стъмнява вече.
Младоженецът рекъл:
— Братя, оставете я да поживее поне до заранта, па я убийте.
— Ами ако избяга?
— Кой ще й даде да избяга? Аз нали ще я пазя? Моля ви се, братя, пожалете я.
Съгласили се. Отвели младоженците в отделна стая и поставили пред вратата пазач, па се върнали да си продължат веселбата.
Когато се стъмнило съвсем, булката рекла на мъжа си:
— Пусни ме за малко на двора да подишам чист въздух. Тука е много задушно.
— Как ще те пусна? Ами ако узнаят нашите? Ще ме заколят.
— Няма да узнаят. Аз ще се измъкна тихичко из прозореца. След малко ще се върна.
— Да те пусна, но ме е страх, че ще избягаш.
— Вържи ме тогава. Аз имам едно въже, което ми подари майка ми. Свилено въже. Вържи ме с него, па ме пусни. Щом го подръпнеш, аз ще прескокна обратно през прозореца.
Глупавият младоженец вързал жена си с въжето и тя скочила през прозореца в двора. Наблизо пасяла една коза. Жената се развързала и вързала с въжето козата. После побягнала в гората.
Младоженецът почакал, почакал, па дръпнал въжето. Козата се обадила:
— Мекекекекееее! Мекекекекеееее!
А глупакът й казал тихо:
— Какво си се разврещяла такава? Нашите ще чуят и ще те убият. Хайде прескочи през прозореца, че е време.
Дръпнал въжето, а от двора се чул отново врясъкът на козата.
— Чудна жена! — рекъл си младоженецът. — Бива ли да е толкова глупава? Сега ли е време за шеги?
Но като притеглил въжето, видял, че за него е вързана коза, а жената я няма. Уплашил се, почудил се що да прави.
— Ах, тая проклета жена! Колко хитра излезе! Излъга ме!
На сутринта разбойниците влезли в стаята на младоженците. Потърсили булката — няма я.
— Къде ти е невястата? — запитали те глупака.
— Избяга — отвърнал той.
— Ей че си глупак! Биваше ли да я изпуснеш? Нали ти казахме, че ще избяга? Най-добре щеше да бъде, ако я бяхме убили още вчера на обяд. Тръгвай с нас — да я настигнем!
Всички се качили на коне и препуснали през гората към селото, отдето била момата. С тях тичали и кучетата — свирепи, зли, кръвожадни. Заплющели камшиците, запрепускали конете — страх да те побие, като ги видиш.
А момата? Тя чула отдалеко, че идат разбойниците, и се скрила в хралупата на един стар дъб. Кучетата подушили, че там има човек, и почнали да обикалят с лай около дървото.
— Дали не е вътре? — рекъл главатарят.
— Ей сега ще разбера — казал един от разбойниците.
Той мушнал дългия си нож в хралупата, но острието попаднало в една купчина прогнили гъби. Извадил го. Гледа — на него няма кръв.
— Не се е скрила тук — рекъл. — Да вървим по-нататък.
И препуснал по пътеката, а след него — и другите. Отново се разлаяли кучетата, отново заплющели бичовете.
Когато стихнало всичко, момата излязла от кухото дърво и побягнала към друга посока. Но разбойниците, като видели, че на пътя, по който били тръгнали, няма никого, решили да се разделят на няколко чети и всеки да тръгне по отделна посока. Момата зачула по едно време зад себе си отново лай и препускане на коне. А по пътя един селянин карал кола, натоварена с корита, лъжици и гаванки.
— Моля ти се, чичо — рекла тя на човека, — скрий ме под някое корито, че ме гонят разбойници.
Селянинът излязъл добър.
— Да те скрия — казал той, — но каквато си пременена и нагиздена, ще се оцапаш.
— Нищо, чичо, нищо! Качи ме по-скоро, че ще ме настигнат.
Човекът разтоварил коритата и скрил момата под едно от тях, па подкарал отново колата си. Ето че пристигнали и разбойниците.
— Хей, селяко, не си ли виждал такава и такава жена да минава по тоя път?