— Ето къде си бил — каза тя с учудващо безгрижен тон.
— Ето къде съм бил — признах аз.
Тя се изкашля.
— Как ти е главата?
— Избистря се. — Вдигнах паничката към нея. — Искаш ли малко? Най-доброто нигори от Шафрановия архипелаг. Поне така твърдят.
— Престани да вярваш на етикети, Так.
Но все пак тя взе шишето, сътвори паничка право в ръката си и наля.
— Кампай — каза тя.
— Por nosotros.2
Отпихме. Тя седна на автоматичното кресло срещу мен.
— Опитваш се да ми вдъхнеш носталгия, а?
— Не знам. А ти опитваш ли да се слееш с местните?
— Не съм била на Адорасион вече към сто и петдесет години, Так. Сега домът ми е тук. Тук ми е мястото.
— Да, по всичко личи, че добре си се вместила в тукашната политическа сцена.
— И в плажния живот. — Тя се облегна назад в креслото и вдигна единия крак настрани. Беше дълъг, мускулест и загорял от живота на Вчира, а спрей-банският не криеше съвършено нищо. Усетих как пулсът ми леко се ускори.
— Много е красив — признах аз. — Ярос казва, че си хвърлила всичките си спестявания за тоя носител.
Тя сякаш осъзна сексуалната предизвикателност на позата и отпусна крак. Обгърна паничката саке с две ръце и се приведе над нея.
— Какво друго ти каза?
— Е, не беше дълъг разговор. Просто се мъчех да разбера къде си.
— Търсил си ме.
— Да. — Простичкото признание заседна на гърлото ми. — Търсих те.
— И сега, след като ме намери, какво?
Сърцето ми биеше трескаво. Тъничкото звънтене на напрежението от удължения престой във виртуална среда се завръщаше. Из главата ми прелитаха картини. Вирджиния Видаура с твърд поглед и твърдо тяло, недостижима преподавателка от Емисарския корпус, стои пред нас на встъпителното занятие като въплътена мечта за женско превъзходство. При не тъй строго очертани отношения лекото веселие в гласа и очите й би могло да прерасне в чувственост. Един плах и неловък опит за флирт в столовата от страна на Джими де Сото е отбит с брутално безразличие. Властта се прилага с пълна липса на сексуално напрежение. Собствените ми сладострастни фантазии постепенно отстъпват място на дълбоко уважение, проникващо до мозъка на костите заедно с емисарското обучение.
А после бойната обстановка окончателно разсейва последните следи от романтика, оцелели през годините на обучението. Лицето на Видаура в десетки различни носители на десетки различни светове, обтегнато от болка, от ярост или просто от напрегнато съсредоточаване върху мисията. Вонята на отдавна немитото й тяло в претъпканата совалка откъм обратната страна на луната на Лойко, лепкавата й кръв по дланите ми през една убийствена нощ на Дзихиче, когато тя едва не умря. Изражението на лицето й, когато пристигна заповедта да смажем всяка съпротива на Неруда.
Мислех си, че тия мигове са ни отвели отвъд секса. Те сякаш зачерпваха от такива дълбини на емоциите, пред които чукането изглеждаше отчайващо плитко. Последния път, когато посетих Вчира и видях как Бразил се привежда към нея — самият й произход от Адорасион стигаше, за да разпали в него искри на желание — аз изпитах неясно чувство за превъзходство. Дори при нейната дългосрочна връзка с Ярослав винаги вярвах, че той не стига до сърцевината на онази жена, с която съм се сражавал рамо до рамо в повече кътчета на Протектората, отколкото обикновените хора познават дори по име.
Побързах да й хвърля изпитателен поглед.
— Мислиш ли, че идеята е добра?
— Не — дрезгаво каза тя. — А ти?
— М-м-м. Право да си кажа, Вирджиния, почва да не ми пука. Но аз нямам връзка с Джак Бразил.
Тя се разсмя.
— Джак не се впечатлява от тия неща. Та това дори не е реално, Так. А той така или иначе няма да разбере.
Озърнах се из апартамента.
— Може да цъфне всеки момент. Както впрочем и някой от другите. Не си падам по публичния секс.
— Аз също. — Тя стана и ми протегна ръка. — Ела с мен.
Изведе ме от апартамента към коридора. Едни и същи врати се повтаряха в двете посоки покрай безличния сив килим и след няколко десетки метра чезнеха в бледа мъгла. Хванати ръка за ръка, ние тръгнахме към началото на замъгляването, усещайки лекия хлад, който полъхваше от него, и Видаура отвори последната врата отляво. Вмъкнахме се вътре, вече посягайки един към друг.