— Казаха ми, че се е разболяла от треска.
— Същата, от която почина и сестра й Мейбъл, майката на Сари — въздъхна Чарлз. — Семейството ни намаля. А ти, Рорк, имаш ли братя или сестри?
— Не, нямам.
Отговорът му сепна Сари и тя си спомни разговора от миналата вечер.
— Значи си бил единствено дете — кимна замислен Чарлз. Винаги съм смятал, че единственото дете расте самотно.
— Никога не знаеш какво печелиш, когато губиш — каза Конър и се загледа в книгата, която все още бе в ръцете му.
Откровението му служеше като щит. За миг Сари почувства, че дори може да го докосне беше като наметало, което го предпазваше от безутешната самота. А какво ли се криеше зад този щит?
— Сигурно е имало други деца, с които си израснал — предположи тя.
Изведнъж наметалото се стопи толкова бързо, че Сари се зачуди дали не грешеше. Конър я погледна. Очите му бяха придобили същата онази безчувственост, която й беше до болка позната.
— Детството ми не е било по-различно от това на всяко дете — отвърна той.
Тя разбра, че лъже.
— Ясно — каза Сари. — Мисля, че разбрах какво имаш предвид. Сигурно следваш препоръките на Уилям Пинкертън. Неговите агенти не трябва да разкриват живота си.
— Това е добър ход за измъкване, когато не си сигурен доколко хората, с които разговаряш, са ти приятели.
Сари трепна. Той затвори очи за миг, после стана и отиде да остави книгата на полицата.
— Мисля, че е време да ви кажа лека нощ — бавно изрече Конър и прокара пръсти през косата си. — Стана доста късно.
Сари също се направи и пристъпи напред.
— Мисля, че сам си противоречиш.
— За какво говориш? — Очите му бяха сериозни и пронизващи.
— Ти казваш, че трябва да ти вярваме, искаш да ти се доверим, да бъдем истински приятели, но приятелите нямат тайни един от друг.
Чарлз се приближи до тях.
— Остави човека на мира, Сари. Той е уморен, пък и аз също отивам да си легна.
— Както искаш, чичо — Сари отстъпи назад и се обърна към печката. Лека нощ.
— Лека нощ.
Тя изчака да заглъхнат стъпките на Конър. Чу затварянето на входната врата, обърна се с лице към чичо си и припряно попита, стараейки се гласът й да не прозвучи грубо:
— Защо продължаваш да го защитаваш, чичо? Кажи ми защо?
Чарлз поклати глава.
— Ти нищо не разбираш.
— Наистина не разбирам — съгласи се тя. — Не мога да си обясня поведението ти. Знаеш как се чувствам, не си забравил какво направи той с Евън и колко болка ми причини. И въпреки това го защитаваш!
— Това не е вярно и ти го знаеш, Сарилин — вяло нарече той. — Сега обаче той е единствената ни надежда. Само той е в състояние да ни защити.
— Това ли било? Значи ти се страхуваш от преследвачите? От Майкъл?
Чарлз кимна.
— Ja1.
Тя тихо се изсмя.
— Onkle2, ти си един малък лъжец! Мислиш ли обаче, че мога да му простя? Че отново ще му позволя да стане част от живота ми? Че ще забравя всички лоши неща, които той направи?
— Nein3, не мисля — заклати енергично глава той в знак на протест. — Рорк не постъпи правилно с тебе. Не биваше да те наранява. Ти обаче не си права като не му вярваш, че се е променил. Постъпваш като… — Чарлз затърси подходящата дума. — Той не може да те направи щастлива, защото ти не го допускаш до себе си.
— Не мога да го направя, Onkle! Не му вярвам!
— Тогава поне му позволи да ти докаже, че наистина можем да му се доверим. Не му отказвай. Остави го да опита. — Чарлз се усмихна нежно. — Ти го обичаше, мила, но понякога любовта е жестока и болезнена, нали? Да не мислиш, че аз и твоята Tante4 никога не сме се карали? Та аз съм й причинил толкова много болка! Наранил съм я повече, отколкото Рорк нарани теб. Винаги ще съжалявам…
Чарлз тъжно сведе очи. Сари въздъхна.
— Не знам, но мисля, че нямам сили да му позволя да опита. Понякога спомените ме притискат…
— Не мисли, че ти единствена живееш със спомените.
— Смяташ ли, че той се разкайва? — попита тъжно тя. — Аз лично не вярвам.
— Понеже не вярваш в никого, затова и постъпваш така — отсече Чарлз и уморено въздъхна. — Дай му възможност да ти покаже, че не е същият човек. Стани отново жената, влюбена в него.
— Отново да се влюбя? Той никога не ме е обичал, чичо!
— Той те обичаше, когато живеехме в Тамагуа — възпротиви се Чарлз. — И все още те обича.
— Той ли ти каза?
— Не съм сляп!
— Тогава трябва да знаеш, че очите ти те лъжат. Конър Рорк ме използваше, аз бях прикритието му, за да не го заподозрат останалите.
— В началото, да.
— Поемата, която прочете, ти е завъртяла ума, чичо — кимна Сари. — Ако не слушах вътрешния си глас, и аз щях да се подлъжа. Но все едно че нищо не си казвал, ще се престоря, че не съм те чула.