Съгласих се, че това е явна несправедливост.
— О, цялото споразумение е нелепо — продължи той доста ядосан. — Не знам какво си е мислил нашият старец, когато го е сключил. Все му повтарям: „Трябва да има установен график и всеки да се придържа към него — да речем, четири часа през лятото и шест през зимата. Тогава ще има яснота.“
— Как се справяте, когато няма петел под ръка? — заинтересувах се аз.
Той тъкмо се готвеше да ми обясни, когато пак се стресна и заслуша. Този път и аз ясно чух как петелът на съседа господин Боулс изкукурига два пъти.
— Ето на — рече той, стана и се пресегна да вземе шапката си, — ето с какви неща се налага да се примиряваме. И колко е часът?
Погледнах часовника си и установих, че е три и половина.
— Така и предполагах — тихо рече той. — На тоя петел, ако го пипна, ше му извия гръцмуля. — И се приготви да си тръгне.
— Ако ме изчакате половин минутка — рекох аз, като станах от леглото, — ще ви поизпратя малко.
— Много любезно от ваша страна — отговори той и се спря, — но ми се струва неучтиво да ви измъквам навън.
— Ни най-малко — възразих аз. — Ще ми е приятно да се разходя. — След което се пооблякох и си взех чадъра, а той ме хвана подръка и двамата излязохме заедно.
Току до входната врата срещнахме Джоунс, един от местните полицаи.
— Добра нощ, Джоунс — поздравих го аз (по Коледа винаги съм много вежлив).
— Добра да е, сър — отговори полицаят някак троснато, както ми се стори. — Мога ли да ви попитам какво правите навън?
— А нищо особено — отвърнах аз като махнах с чадъра. — Просто излязох да изпратя приятеля си донякъде, той си отива у дома.
— Какъв приятел? — попита Джоунс.
— Хм, вярно! — изсмях се аз. — Забравих. За теб той е невидим. Той е призракът на онзи господин, който убил коледаря. Ще го изпроводя до ъгъла.
— Сър, на ваше място бих се въздържал — строго рече Джоунс. — Послушайте съвета ми: сбогувайте се с приятеля си тук и се прибирайте. Вероятно не си давате сметка, че сте излезли само по нощна риза, обувки и сгъваем цилиндър. Къде са ви панталоните?
Никак не ми хареса начина, по който този човек се държеше с мен. Казах му:
— Джоунс! Не ми се иска да ми се наложи да подавам жалба против теб, но ми се струва, че си пил. Панталоните ми са си там, където са панталоните на всеки мъж — на краката. Много ясно си спомням, че ги обух.
— Е, да, но сега сте без панталони — нахално отвърна той.
— Моля? — рекох аз. — Казах ти, че съм ги обул. Струва ми се, че би трябвало да знам това.
— И на мен така ми се струва — отговори той, — но очевидно не сте си ги обули. Хайде сега, тръгвайте с мен да се прибирате и да прекратим всичко това.
Тъкмо тогава чичо Джон излезе на вратата, събуден, предполагам, от препирнята, а в същия миг и леля Марая се появи на прозореца с нощната си шапчица.
Обясних на двамата грешката на полицая, като описах случилото се възможно най-безобидно, за да не навлека неприятности на блюстителя на реда, и се обърнах към призрака за подкрепа.
Него го нямаше! Беше ме изоставил, без да каже ни дума — без дори да ми каже довиждане!
Видя ми се толкова неучтиво, че е изчезнал по такъв начин, та се облях в сълзи, а чичо Джон излезе и ме отведе в къщата.
Когато стигнах стаята си, установих, че Джоунс е бил прав. В крайна сметка не си бях сложил панталоните. Те продължаваха да си висят на таблата на кревата. Предполагам, че бях ги забравил, загрижен да не карам призрака да ме чака.
Такива са голите факти във връзка със случката и е извън всякакво съмнение, че никой здрав и великодушен разум не би могъл да ги използва за каквато и да било клевета.
Но точно това стана.
Някои личности — ще ги нарека „личности“ — не се оказаха в състояние да проумеят простите явления, описани по-горе, освен в светлината на едно тълкуване и лъжливо, и оскърбително. Бях засипан със злословия и очернен от най-близките си, хора, с които сме от една кръв и плът.
Ала аз не храня лоши чувства. И както вече заявих, единственото ми съображение да изложа тези събития, е да изчистя репутацията си от несправедливи подозрения.