Главата на Каеде бе покрита с червен копринен шал, увит около лицето й, тъй че Такео виждаше само очите й. Те искряха с енергията на битката, а движенията й бяха бързи и изпълнени със сила. Човек трудно можеше да повярва, че е майка на три деца — тя продължаваше да се движи с волността и пъргавостта на момиче. Атаката й го накара да осъзнае с горчивина собствената си възраст и слабости. От мощния й удар върху тоягата му ръката му изтръпна от болка.
— Предавам се — обяви той.
— Мама победи! — викнаха ликуващо момичетата.
Шигеко се спусна към майка си.
— За победителя — каза тя и с поклон й поднесе чиста кърпа.
— Трябва да сме благодарни, че живеем в мирно време — отвърна Каеде с усмивка, докато бършеше лицето си. — Баща ви е усвоил изкуството на дипломацията и вече няма нужда да се сражава за живота си!
— Поне се посгрях! — рече Такео и даде знак на единия от телохранителите, които наблюдаваха откъм градината, да вземе тоягите.
— Тате, хайде бий се и с нас! — възкликна умоляващо Мики — по-малката близначка.
Тя отиде до края на верандата и протегна ръце към телохранителя. Той й подаде тоягата, като внимаваше да не поглежда момичето, нито да го докосва.
Такео забеляза неохотата му. Дори зрели мъже, калени воини, се страхуваха от близначките… даже собствената им майка, помисли си той с тъга.
— Нека видим какво е научила Шигеко — рече той. — Хайде, сражавайте се с нея.
Вече няколко години най-голямата му дъщеря прекарваше по-голямата част от годината в Тераяма, където под наставничеството на възрастния игумен Мацуда Шинген изучаваше Пътя на хоо3. Беше пристигнала в Инуяма предишния ден, за да отпразнува със семейството си настъпването на Новата година и на собственото си пълнолетие. Сега Такео забеляза как тя нарочно взе тоягата, с която се бе сражавал той, за да остави по-леката за Мики. Физически Шигеко много приличаше на майка си, притежаваше нейната слаба стройна фигура и привидна крехкост, но си имаше свой характер, чиито основни черти бяха практичност, добродушие и непоколебимост. Пътят на хоо се отличаваше с безпощадна дисциплина и учителите не проявяваха и капка снизхождение поради възраст или пол, но въпреки това Шигеко се бе посветила всеотдайно и пламенно на обучението и тренировките, на дългите дни в мълчание и усамотение. Бе заминала за Тераяма по собствено желание, тъй като Пътят на хоо бе пътят на мира и още от малка тя споделяше идеята на баща си за страна без войни и кръвопролития.
Нейният стил на бой бе доста по-различен от начина, по който бе обучаван самият той, и Такео обичаше да я гледа, оценявайки как традиционните движения при атака бяха превърнати в метод на самозащита, чиято цел бе противникът да бъде обезоръжен, без да е наранен.
— И никакви измами — предупреди тя Мики, тъй като близначките притежаваха наследените от баща им умения на Племето. Че и повече, както подозираше Такео. Сега, когато навършваха тринайсет, тези техни способности се развиваха бързо и макар че им беше забранено да ги използват в ежедневието, понякога изкушението да подразнят учителите си и да надхитрят прислугата ставаше непреодолимо.
— Защо пък да не покажа на татко какво съм научила? — попита Мики, която също наскоро се бе върнала от обучение при фамилията Муто в едно селце на Племето.
Сестра й Мая щеше да замине там след празниците. Напоследък рядко се удаваше на цялото семейство да бъде заедно — различното обучение на децата и необходимостта родителите им да отделят еднакво внимание на всяка от Трите провинции предполагаха постоянни пътувания и чести раздели. Изискванията към управлението непрестанно нарастваха — преговори с чуждоземците, проучвания и търговия, поддържане и усъвършенстване на въоръжението, овладяване на отвъдморски занаяти и на практически науки, както и методите за приложението им, съдилища за изслушване на оплаквания и жалби. Такео и Каеде си поделяха отговорностите по тези задължения — тя се занимаваше главно със Западната провинция, той — със Средната, а двамата заедно управляваха Източната. Там Аи — сестрата на Каеде — и съпругът й Сонода Мицуру държаха някогашните владения на клана Тохан, в това число крепостта Инуяма, където цялото семейство щеше да прекара настоящата зима.
3
Митична птица в някои източни митологии, сродна с птицата феникс. Според легендата появата й е предвестник на мира, а перата й преливат в седем цвята. — Б.пр.