Долавяше и най-малкия шум — тихия разговор на стражите при портите, бъбренето на прислужниците в кухнята, докато лъскаха съдовете и ги прибираха, лая на кучетата, музиката от пивниците около пристанището, несекващия ромон на вълните, шумоленето на листата и зова на совите откъм планината.
Чу как Зенко и Хана обсъждат приготовленията за следващия ден, но разговорът им бе безобиден, сякаш двамата се бяха сетили, че той може да ги подслушва. В опасната игра, която бяха започнали, не можеха да рискуват да бъдат чути, разисквайки стратегията си, особено след като той смяташе да задържи синовете им. Скоро след това посрещнаха Коно за вечеря, но и тогава бяха не по-малко предпазливи — онова, което научи, бе свързано единствено със сезонните прически и модните одежди в двора, с любовта на Коно към поезията и драмата и с упражняваните от благородниците спортове ритане на топка и стрелба по кучета.
Разговорът постепенно се оживи — също като баща си Зенко обичаше виното. Такео стана и се преоблече, навличайки избеляла безлична роба, подобна на онези, които понякога носеха търговците. Когато мина покрай Джун и Шин, седнали както винаги пред вратата, Джун повдигна вежди, но Такео поклати леко глава. Не искаше никой да знае, че е излязъл от къщата. Щом стигна до стъпалата в градината, нахлузи сламени сандали, стана невидим и премина през все още отворените порти. Кучетата го проследиха с поглед, но стражите не го забелязаха. „Бъдете признателни, че не пазите портите на Мияко, рече той мислено на кучетата. Че там щяха да ви надупчат със стрели от любов към спорта.“
При един тъмен ъгъл недалеч от пристанището, все така невидим, той потъна в сенките и се появи отново, предрешен като търговец, окъснял след някаква работа в града, нетърпелив да разсее умората с няколко питиета в компанията на приятели. Въздухът бе пропит с мирис на сол, на съхнеща риба и водорасли върху стойки на брега, на печена риба и октопод от гостилниците. Фенери осветяваха тесните улици, а зад тънките прегради запалените лампи хвърляха оранжево сияние.
На пристанището, опрели странично бордове, се търкаха един в друг дървени кораби и поскърцваха, поклащани от вълните на прилива; водата се плискаше в корпусите им, а масивните им мачти чернееха на фона на обсипаното със звезди небе. В далечината Такео различи островите на Обкръженото море; зад назъбените им очертания се забелязваше бледото сияние на изгряващата луна.
До кола, на който бе привързан един по-голям кораб, гореше мангал. Използвайки местното наречие, Такео викна към мъжете, клекнали край него. Те печаха парчета сушен морски охлюв и си подаваха стъкленица вино.
— Терада на този кораб ли пристигна?
— Да — отвърна един от тях. — Сега яде в „Умедая“.
— Да не си се надявал да видиш кирина7? — попита другият. — Господарят Терада го е скрил някъде на безопасно място, докато го покаже на нашия върховен господар, владетеля Отори.
— Кирина ли? — Такео бе озадачен. Какво ли бяха намерили на Голямата земя Терада и Ишида?
— Трай си, нали е тайна — упрекна своя другар първият. — А ти плещиш пред всички!
— Ама това е кирин! — възкликна другият. — То си е истинско чудо да го видиш жив! И не доказва ли, че владетелят Отори е по-мъдър и справедлив от всички? Първо свещената птица хоо се върна в Трите провинции, а сега се появи и кирин! — той отпи голяма глътка вино и подаде стъкленицата на Такео. — Пийни за кирина и за владетеля Отори!
— Е, благодаря — рече с усмивка Такео. — Може и да го зърна някой ден.
— Пръв трябва да го види владетелят Отори!
Отдалечи се от тях, без да престава да се усмихва; острата напитка, както и добронамереността на мъжете го разведриха и повдигнаха духа му. „Едва когато почна да чувам само упреци към владетеля Отори, ще се откажа от управлението, си рече. Но не и преди това, не и за десетима императори и техните генерали.“
Седма глава
„Умедая“ беше гостилница, която се намираше между пристанището и основната част на града и една от множеството ниски дървени постройки, които гледаха към реката. От двете й страни растяха върби, а на колоните на верандата и на плоскодънните лодки, завързани пред нея, които пренасяха бали с ориз, просо и други селскостопански продукти от вътрешността до морето, бяха окачени фенери. Много клиенти седяха отвън, доволни от промяната във времето или загледани в красивия диск на луната, който се отразяваше със сребристи отблясъци в надигащия се прилив.
7
Митично животно, подобно на змей, кон и лъв, което според преданията съпровожда светците и носи късмет (яп.). — Б.пр.