— Затова е по-добре да забавиш ответните си действия — не избързвай, прати ласкателни слова, дарове и обещания. Сам знаеш, че винаги си бил необуздан — всичко, което правиш, е белязано от невъздържаност.
— Защото знам, че животът е кратък. Разполагам с твърде малко време да постигна онова, което ми повелява дългът.
Той заспа, размишлявайки за чувството на неотложност, което го бе движило през по-голямата част от живота му, и сънува, че е в Ямагата, в онази нощ, когато се бе изкатерил в крепостта и бе сложил край на страданията на изтезаваните Скрити. Пак се движеше с неизчерпаемото търпение на Племето, през една нощ, която изглеждаше безкрайна. Кенджи го бе научил по собствена воля да забавя или да забързва хода на времето. Видя в съня си как светът се променя съобразно със собствените му възприятия, и се събуди с усещането, че някаква загадка му се е изплъзнала, с особено въодушевление и като по чудо все така без болки.
Почваше да се развиделява. Такео не долавяше трополене на дъждовни капки, а само първи птичи трели. Сунаоми седна в постелята си и се втренчи в него.
— Чичо? Ти си буден? Може ли сега да излезем и да видим хоо?
Васалите на Араи бяха прекарали цялата нощ, бдейки отвън, макар и Такео да ги бе уверил, че Сунаоми е вън от всякаква опасност. Сега те скочиха на крака, помогнаха на младия си господар да обуе сандалите си и го последваха, когато Такео го поведе към главната порта. На разсъмване тя вече не се залостваше и наоколо нямаше никой. Стражите бяха отишли да закусват. Излязоха през нея, завиха вдясно и поеха по тясната пътека, която минаваше покрай външните зидове на храма и нагоре по стръмния склон на планината.
Теренът бе каменист и неравен, дори често хлъзгав от падналия дъжд. След известно време единият от мъжете вдигна Сунаоми и го понесе на ръце. Небето бе ясна бледа синева, слънцето тъкмо изгряваше над Източните планини. Пътеката стана равна и навлезе в гора от букови и дъбови дървета. Земята бе застлана с килим от летни диви цветя, коприварчетата вече бяха подели звънката си утринна песен, като отправяха призивни трели едно към друго и си отвръщаха. По-късно щеше да стане горещо, но сега въздухът бе хладен от дъжда и изпълнен с покой.
Такео долавяше шумоленето на листа и плясък на крила, който издаваше присъствието на хоо в гората пред тях. Тук между широколистните дървета имаше и пауловния13, която птиците предпочитаха за кацане и свиване на гнездо, макар че според мълвата се хранели с бамбукови листа.
След като вече по пътеката се вървеше по-лесно, Сунаоми поиска да го пуснат на земята и за изненада на Такео нареди на двамата мъже да го изчакат, докато върви напред с владетеля Отори. Когато се отдалечиха достатъчно, за да не могат да ги чуят, момчето заяви поверително на Такео:
— Мисля, че е по-добре Танака и Сузуки да не виждат свещените птици. Може да поискат да ги уловят или да откраднат яйцата им. Чувал съм, че едно яйце на хоо е много скъпо.
— Вероятно инстинктът ти не те подвежда.
— Те не са като господарите Гемба и Макото. Не знам как да се изразя. Ще видят, но няма да разберат.
— Много добре го каза — отбеляза Такео с усмивка. В гъстите клони на дърветата над главите им прозвуча странен звук, последван от рязък вик. — Ето ги — прошепна Такео, обладан от удивлението и благоговението, които присъствието на свещените птици всеки път будеше у него.
Техният зов бе като вида им — красив и странен, грациозен и непохватен. Птиците бяха вдъхновяващи и в същото време някак комични. Никога нямаше да свикне с тях. Сунаоми се взираше в пространството над главата си с изражение на възхита. Изведнъж една от птиците излетя от листака и пърхайки с криле, кацна на съседното дърво.
— Това е мъжката — поясни Такео. — Ето я и женската.
Сунаоми се засмя щастливо, когато и втората птица прелетя през откритото пространство. Имаше дълга копринена опашка и искрящи златисти очи. Оперението й бе пъстроцветно; докато кацаше на клона, едно перо се отрони и се понесе плавно към земята. Птиците останаха там само миг. Обърнаха глава една към друга, издадоха нов призивен звук, всяка със своя ясен глас, отправиха кратък, но настоятелен поглед към Такео и отлетяха навътре в гората.
— Ах! — възкликна Сунаоми и хукна след тях, гледайки нагоре, не видя къде стъпва, и се строполи по очи на тревата. Когато се изправи, перото бе в ръката му. — Виж, чичо!
13
Вид дърво с китайски произход, разпространено предимно в Източна Азия, високо ценено заради меката и леснообработваема дървесина. — Б.пр.