— Никога не се е държал така с друг човек — отбеляза Мори Хироки, като наблюдаваше как жребецът отърква глава в рамото на Шигеко.
— Бих искала да го подаря на баща ми. Не е имал такъв кон, откакто Шън се спомина.
— Вече е готов за обяздване — заяви Хироки. — Но по-добре не се пробвай лично или поне недей да го правиш сама. Аз вече съм твърде стар и бавен, а баща ти е прекалено зает…
— Само че трябва — възрази Шигеко. — Той вече започна да ми се доверява — после в съзнанието й проблесна внезапна мисъл: „Хироши пристига в Хаги. Можем да го обяздим заедно. И ще го подаря на татко, за да е с него, когато тръгнем за Мияко.“
Тя кръсти коня Тенба15, тъй като животното имаше нещо божествено в себе си и когато препускаше в галоп из ливадата, сякаш летеше.
Дните на жега отминаха. Децата плуваха в морето, после залягаха над уроците и усилено тренираха, щастливи, защото баща им си беше у дома и макар че управленските дела ангажираха голяма част от деня му, винаги прекарваше известно време с тях в топлите вечери, когато небето ставаше черно и бездънно, звездите — огромни и сияйни, а лекият полъх откъм морето разхлаждаше резиденцията.
За Шигеко следващото голямо събитие на лятото бе пристигането на Сугита Хироши от Маруяма. Той бе живял при Отори до навършването на двайсетата си година, след което се бе преместил в Маруяма, където управляваше имението на Каеде, което един ден щеше да стане нейна собственост. За трите момичета това бе като завръщането на обичния по-голям брат. Всеки път, когато получаваше писмо, Шигеко очакваше да прочете, че Хироши се е оженил, тъй като бе на двайсет и шест години и все още нямаше съпруга. Беше необяснимо, но за нейно, макар и отчасти скрито облекчение, когато пристигна в Хаги, той беше сам и никой не спомена за годеница или дори за девойка, която той да харесва. В очакване на удобен момент да разпита Шизука насаме тя се опита да подхване темата уж между другото:
— Шизука, на колко години бяха твоите синове, когато се ожениха?
— Зенко беше на осемнайсет, а Таку на седемнайсет. Както виждаш, не съвсем млади.
— А Таку и Сугита Хироши са връстници, нали?
— Да, родени са в една и съща година… тогава се роди и леля ти Хана — Шизука се засмя. — И трите момчета се надяваха да се оженят за нея, струва ми се. Особено Хироши… той открай време мечтаеше да стане неин съпруг; момчето боготвореше майка ти и мислеше, че Хана много прилича на нея. Таку бързо преодоля разочарованието си, но според мълвата Хироши и до днес не е успял да превъзмогне любовта си и затова не се е оженил.
— Колко странно — отбеляза Шигеко, от една страна, с желание да продължи разговора, но, от друга — с наранени чувства. Хироши влюбен в леля Хана? И то така, че да не иска да се ожени за друга?
— Ако се беше появила възможност за подходящ съюз, баща ти със сигурност щеше да уреди въпросния брак — продължи Шизука. — Но положението на Хироши е единствено по рода си. Той стои твърде високо по ранг и в същото време не е достатъчно издигнат. Близостта му с вашето семейство го прави почти син на къщата, но в същото време не притежава собствени наследствени земи. Тази година ще предаде Маруяма на теб.
— Надявам се, че ще продължи да ми служи там — каза Шигеко. — Но доколкото виждам, ще трябва да му намеря съпруга! Той има ли си любовница или наложница?
— Предполагам — отвърна Шизука. — Повечето мъже си имат.
— Не и татко! — отсече Шигеко.
— Не, разбира се, нито владетелят Шигеру — рече Шизука и върху лицето й се изписа някак далечно и замислено изражение.
— Питам се защо и двамата са тъй различни от останалите мъже?
— Може би никоя друга жена не им харесва. Предполагам освен това, че не искат заради тях любимата им да изпита болката на ревността.
— Ревността е ужасно чувство — отбеляза Шигеко.
— Но за щастие ти си твърде млада, за да изпитваш подобни терзания. А и що се отнася до твоя съпруг, баща ти ще избира мъдро. Макар че според мен ще бъде толкова взискателен, че се чудя дали изобщо ще успее да намери някой достоен.
— Предпочитам изобщо да не се омъжвам — заяви Шигеко, като в същото време знаеше, че това не е истина. Откакто бе станала жена, често я измъчваха сънища, пълни с копнеж за мъжки ласки. — Жалко, че на момичетата не им е позволено да си имат любовници, както момчетата.