Мори Хироки ги наблюдаваше с одобрение и по-късно, когато възнаградиха жребеца с моркови, а Шигеко и Хироши — със студен ечемичен чай, каза:
— В други части на Трите провинции конете се обяздват бързо и с насилие, често дори с жестокост. Животните се бият, докато ги приучат на подчинение. Но баща ми винаги е вярвал в нежния подход.
— Затова конете на Отори са тъй прочути — рече Хироши. — Те са много по-послушни от другите коне, по-надеждни в битка и много по-издръжливи, тъй като не пилеят енергия да се съпротивяват на ездача и да се опитват да го хвърлят! Винаги съм прилагал методите, които съм научил от теб.
Лицето на Шигеко сияеше.
— Ще успеем да го обяздим, нали?
— Без никакво съмнение — каза Хироши, неволно отвръщайки на усмивката й.
Седемнайсета глава
Такео знаеше, че дъщеря му работи заедно със Сугита Хироши по обяздването на черния жребец, макар и да не подозираше, че конят е за него, както знаеше почти всичко не само в Хаги, а и по цялата територия на Трите провинции. Между градовете, тичайки или яздейки на смени, сновяха вестоносци, а с обучени гълъби се изпращаха неотложни вести от кораби в морето. Той смяташе, че Хироши е като по-голям брат на дъщеря му; понякога се тревожеше за бъдещето му и за това, че все още не е семеен, и мислено търсеше подходяща и полезна годеница за младия мъж, който му служеше толкова предано още от детските си години. Бе чул хорските приказки за увлечението на Хироши по Хана, но не ги прие за истина, познавайки силния характер и интелигентността на Хироши. От друга страна, младият мъж старателно отбягваше всякакви възможности за брак и, изглежда, живееше по-праведно от монах. Такео реши да възобнови усилията си и да му потърси подходяща съпруга сред семействата на воини в Хаги.
Един горещ следобед в седмия месец, малко преди празника на Небесната тъкачка16, Такео, Каеде, най-голямата им дъщеря Шигеко и Хироши се отправиха към жилището на Терада Фумифуса от другата страна на залива. Бащата на Фумио, бившият главатар на пиратите, понастоящем надзираваше флотилията от търговски и бойни кораби, които обезпечаваха на Трите провинции развита търговия и защита от нападение по море. Терада бе прехвърлил петдесетте, но не проявяваше обичайните за напредналата възраст слабости. Такео ценеше проницателната му и трезва мисъл, както и уникалното съчетание от смелост и обширни познания, благодарение на които Терада бе проправил път на много нови занаяти и науки в различните градове на Трите провинции. Самият той не се вълнуваше особено от пищните съкровища, които бе придобил през годините на пиратството. След битката за Хаги и земетресението бе построил отново своята стара къщурка, и то главно по настояване на сина си Фумио и на снаха си Ерико — племенница от фамилията Ендо. Ерико обичаше рисуването, градините и красивите предмети; пишеше поезия с изящна калиграфия и бе създала жилище за чудо и приказ от другата страна на залива, срещу крепостта, близо до кратера на вулкана, където необичайният климат й даваше възможност да отглежда екзотични растения, които Фумио й донасяше от плаванията си, а също и чуждоземни билки, които Ишида обичаше да изпробва. Артистичната й природа и чувствителност я бяха направили любима приятелка на Такео и Каеде, а най-голямата й дъщеря бе особено близка с Шигеко, тъй като двете момичета бяха родени в една и съща година.
Над потоците в градината бяха изградени малки беседки и въздухът бе изпълнен с хладния ромон на течащата вода. Декоративните езера бяха осеяни с множество бледоморави и кремави лотоси — пренесени от Южните острови, — сгушени под сенките на странни дървета с форма на ветрила. Наоколо се носеше благоуханието на анасон и джинджифил. Всички гости носеха леки летни роби в ярки цветове, съперничещи на пеперудите, които кръжаха над цветята. Откъм гората окъсняла кукувица подхващаше своята отривиста песен, а цикадите жужаха непрестанно.
Ерико ги бе запознала с древна игра, в която гостите съчиняваха стихове, четяха ги и после ги пускаха да плават върху малки подноси към групата от следващата беседка. Каеде се бе усъвършенствала в писането на такава поезия благодарение на дълбоките си познания в областта на класическите цитати и пъргавата си мисъл, но Ерико почти не й отстъпваше. В приятелско съперничество двете се впускаха в пламенна надпревара за превъзходство.
16
Танабат (яп.). Празнува се на 7 юли, когато според легендата небесната принцеса — изкусна тъкачка и въплъщение на сръчността (звездата Вега), се влюбва в красив млад пастир (звездата Алтаир). Като награда за трудолюбието й небесният цар (неин баща) им позволява да се оженят. Но отдадена на любовта си, принцесата постепенно изоставя тъкането, а момъкът — своя добитък. Тогава разгневеният небесен цар разделя двамата, като ги оставя от двете страни на Млечния път и им позволява да се виждат само веднъж годишно. Принцесата разбира, че няма как да стигне до своя любим, и се разплаква горчиво. Спасяват я свраките, които й правят мост с разперените си криле. Легендата гласи, че ако вечерта преди 7 юли е дъждовна, свраките няма да направят своя мост и небесните влюбени ще трябва да чакат цяла година до следващата си среща. — Б.пр.