Видя как Каеде потръпна, и изпита боязън, че може би бе обзета от някакво предчувствие.
Двайсета глава
В осмия месец настъпи Празникът на мъртвите17. Морското крайбрежие и речният бряг бяха изпълнени с тълпи от хора, танцуващите им тела се открояваха отчетливо на фона на откритите огньове, а по тъмната водна повърхност плаваха безброй лампи. Мъртвите бяха посрещнати, почетени с пиршество и изпратени с обичайната смесица от скръб и радост, страх и въодушевление. Мая и Мики запалиха свещи за Кенджи, който им липсваше много, но искрената им скръб не им попречи да се отдадат на най-новото си развлечение — да тормозят Сунаоми и Чикара. Двете бяха дочули разговорите на възрастните и знаеха за предложението към родителите им да осиновят едното или двете момчета, виждаха привързаността на Каеде към племенниците й и си мислеха, че тя ги предпочита, защото са момчета.
Никой не им бе казал за бременността на Каеде, но като бдителни, наблюдателни деца те сами се досетиха, а фактът, че за това не се говореше открито, ги обезпокои още повече. Летните дни бяха дълги и знойни — всички ставаха раздразнителни. Шигеко, изглежда, бе напреднала без особени усилия в света на възрастните и се бе отдалечила. Тя прекарваше повече време с баща си, обсъждайки посещението в столицата през следващата година и разни други държавни дела. Шизука бе заета с ръководството на Племето.
На близначките им бе забранено да излизат сами извън крепостта, пускаха ги само по специални поводи и винаги с придружител, но те вече се бяха усъвършенствали в практиките на Племето и макар че не се предполагаше да ги използват, те го правеха, защото се чувстваха пренебрегнати и отегчени.
— Какъв е смисълът от всичките тези тренировки, ако никога не използваме дарбите си? — недоволстваше тихо Мая, а Мики се съгласяваше.
Мики можеше да използва второто си аз достатъчно дълго, за да създаде впечатлението, че Мая е в стаята, а в това време сестра й ставаше невидима, за да се промъкне при Сунаоми и Чикара и да ги стресне с призрачен дъх във врата или с внезапен допир по косите. Близначките се подчиняваха на разпореждането да не обикалят навън, но това ги дразнеше — и двете копнееха да изследват оживения очарователен град, гората отвъд реката, района около вулкана, залесения хълм над крепостта.
— Там има таласъми — рече Мая на Сунаоми — с дълги носове и изцъклени очи!
Тя посочи нагоре по хълма, където тъмните дървета образуваха непроходим масив. Над тях се виеха два ястреба. Четирите деца бяха в градината в късния следобед на третия ден от Празника на мъртвите. Денят бе зноен; дори в градината под дърветата все още бе непоносимо горещо.
— Не ме е страх от таласъми — отвърна Сунаоми. — Не се страхувам от нищо!
— Само че тези таласъми похапват малки момченца — прошепна Мики. — Ядат ги съвсем сурови, парче по парче!
— Като тигрите? — попита Сунаоми подигравателно, с което ядоса Мая още повече. Усети как котето вътре в нея се размърда, и сви ръце.
— Те не могат да се доберат до нас — рече Чикара напрегнато. — Има твърде много стражи.
— Ее, твърде лесно е да си смелчага, когато си заобиколен от стражи — рече Мая на Сунаоми. — Ако беше истински безстрашен, щеше да излезеш навън самичък!
— Не ми е позволено — отвърна той.
— Страх те е!
— Не е вярно!
— Тогава излез. Аз не се боя. Била съм в къщата на Акане, макар че е обитавана от нейния дух. Виждала съм я.
— Акане мрази момчета — прошепна Мики. — Погребва живи момченца в градината си, за да могат храстите да избуяват и да пръскат сладък аромат.
— Сунаоми няма да посмее да отиде там — рече Мая, показвайки дребните си бели зъби в нещо като усмивка.
— В Кумамото ме пратиха в гробището през нощта да донеса един фенер — заяви Сунаоми. — И не видях нито един призрак!
— Тогава иди до къщата на Акане и донеси клонче от цъфнал храст.
— Хич няма да ми е трудно — заяви презрително Сунаоми. — Само че ми е забранено… баща ви го каза.
— Боиш се — предизвика го Мая.
— Не е много лесно да се измъкнеш, без да те видят.
— Лесно е, ако не те е страх. Ти просто си намираш извинения — Мая стана и отиде до ръба на защитната стена към морето. — Спускаш се от тук при отлив и вървиш по камъните до брега — Сунаоми я бе последвал и тя му показа скупчените борови дървета, при които се намираше къщата на Акане — пуста и изоставена. Беше наполовина съборена около подготовката за строежа на новото светилище и с този си вид — вече не на жилище и още не на храм — сякаш представляваше междинният свят на духовете. Приливът се бе вдигнал наполовина и отчасти оголените камъни бяха остри и хлъзгави. — Можеш да отидеш довечера — тя се обърна и изгледа Сунаоми, задържайки поглед за миг, докато очите му започнаха да се обръщат.
17
Обон (яп.) — тридневен ритуален празник в средата на август, в който японците почитат мъртвите. В няколко последователни вечери членовете на семейството посещават гробището край храма и окачват фенери с фамилните гербове, за да направляват духовете на своите предци обратно към охака — фамилната гробница. — Б.пр.