— А преводачката им… имаше нещо странно в начина, по който те гледаше, все едно те познава добре?
Той се поколеба за миг. В обгърнатата от покой градина падаха листа и застилаха земята със златист килим. Беше късен следобед, мъглата, която се издигаше от рова, се смесваше с дима от горящите дърва, стелеше се наоколо и замъгляваше очертания и подробности.
— Единствено майка ти знае коя е — рече накрая. — Ще кажа и на теб, но трябва да го запазиш в тайна. Казва се Мадарен; това име се среща често сред членовете на една секта, наречена Скритите. Те изповядват вяра, сходна с вярата на чуждоземците, и преди време бяха жестоко преследвани от клана Тохан. Всички в семейството й са убити, с изключение на по-големия й брат, който бе спасен от владетеля Шигеру — очите на Шигеко се разшириха и пулсът й заби учестено. Баща й се усмихна: — Да, това съм аз. По онова време се казвах Томасу, но Шигеру ме преименува Такео. Мадарен е по-малката ми сестра, но бащите ни са различни. Моят, както знаеш, е бил от Племето. През всичките тези години я смятах за мъртва.
— Колко необичайно — промълви Шигеко и веднага прояви характерната си състрадателност. — Сигурно животът й е бил ужасен.
— Оцеляла е, научила е езика на чуждоземците, възползвала се е от всяка предоставена й възможност. Справила се е значително по-добре от мнозина. Сега в известна степен е под моя закрила и има позволение да обучава майка ти — замълча за момент и после добави: — В Маруяма винаги е имало много представители на Скритите. Владетелката Наоми им бе осигурила безопасно убежище… всъщност тя бе една от тях. Ще трябва да се запознаеш с водачите им. Джо-Ан, разбира се, също беше вярващ, а мнозина от някогашните низвергнати и досега живеят в малки села край града — лицето му помръкна при толкова мъчителни спомени. — Съмнявам се, че ще доживея и наполовина възрастта на Мацуда — продължи сериозно. — Бъдещата безопасност на тези хора е в твоите ръце. Но не се доверявай на чуждоземците, нито на Мадарен, макар че ти е роднина. И не забравяй да почиташ всички религии, но да не се отдаваш на никоя, защото това е единственият път за истинския вожд.
Известно време Шигеко размишлява над думите му, след което попита:
— Пророчествата твърдят, че твоята власт е благословена от Небето. Свещените птици хоо отново вият гнезда в Трите провинции. Вече притежаваме и кирин, което според легендата е един от признаците за наличие на велик и справедлив владетел. Ти лично вярваш ли във всичко това?
— Вярвам на всичко и на нищо. Сякаш уравновесявам живота си между тези двата полюса. Изпитвам дълбока признателност за всичко, с което ме е дарило Небето, но никога няма да приема нещо от това за даденост, нито, надявам се, някога ще злоупотребя с поверената ми власт. Старите хора оглупяват — добави той шеговито. — Ще дойде време, когато ще трябва да ме насърчиш да се оттегля. Макар че, както вече казах, не очаквам да доживея до дълбока старост.
— Не искам никога да умираш! — възкликна тя, внезапно обзета от страх.
— Ще умра щастлив, със съзнанието, че оставям всичко в сигурни ръце — отвърна той с усмивка, зад която прикри всичките си грижи и тревоги.
Няколко дни по-късно, когато минаваха по моста до Киби, Такео се впусна в спомени за миналото заедно с Гемба. Светилището на брега бе посветено на лисичето божество18, но по някаква странна приумица Джо-Ан бе отъждествен с него и сега също бе почитан там.
— Точно по онова време Амано Тензо ми подари Шън — рече Такео. — В първото ни общо сражение това животно прояви такава неподозирана вещина, че предизвика удивлението ми!
— Вероятно вече не е между живите? — попита Гемба.
— Да, умря преди две години. Не съм виждал кон като него. Знаеш ли, че Шън е бил конят на Такеши? Мори Хироки го разпозна.
— Не, не знаех — отвърна Гемба.
Шигеко обаче знаеше историята му, откакто се помнеше. Тя си помисли със задоволство за тайния подарък, който подготвяше за баща си. Внезапно й хрумна една идея, която й се стори толкова блестяща, че изпита желание да я сподели незабавно.
— Татко, догодина, като отидем в Мияко, хайде да отведем и кирина като подарък за императора.
Гемба се засмя гръмко:
— Какъв съвършен дар! В столицата никога няма да видят подобно нещо!
Такео се извърна на седлото и впери поглед в Шигеко.
— Прекрасна идея. Само че аз подарих кирина на теб. А и смяташ ли, че може да издържи на такова пътуване?
18
Пратеник на шинтоисткия бог Инари и покровител на изобилието за търговци и земеделци. — Б.пр.