А колко много неща зная! Ако ви разкажа всичко, ще се зачудите. Но когато не искам да знам нещо или й да то пожелаят да направя нещо, което аз не искам, отпускам си устата, хиля се и издавам несмислени звуци. Слушал съм какви звуци издават лудите и мога всеки да заблудя. Знам куп най-различни несмислени звуци. Мис Келси онзи ден ме нарече идиот. Беше много ядосана и така успях да я заблудя.
Мис Келси ме попита веднъж защо не напиша книга за слабоумните. Бих взел да й разправям какво му е на малкия Албърт. Той е имбесил, както знаете, и по начина, по който си криви лявото око винаги мога да разбера какво му има. И тъй, аз обяснявах на мис Келси и понеже тя не разбираше, просто се вбеси. Но някой ден може би ще напиша тази книга. Само че за това се иска голям труд. Пък и аз предпочитам да разказвам.
Знаете ли какво е микро? Това са тези с малките глави колкото юмрук. Те обикновено са имбесили и живеят дълго. А онези, дето им викат хидро, не се лигавят. Имат големи глави й са по-развити. Но никога не порасват и винаги умират. Не мога да погледна някой от тях, без да си помисля, че ще умре. Понякога, когато ме мързи или сестрата нещо ми се е ядосала, ще ми се и аз да съм имбесил, нищо да не правя и някой да ме храни. Но все пак си мисля, че е по-добре, дето Мога да говоря, и да съм си такъв, какъвто съм.
Тъкмо вчера доктор Делримпъл ми каза:
„Том — каза той, — просто не знам какво бих правил без теб.“ А той най-добре знае, след като вече цели две години непрекъснато управлява хиляда слабоумни. Преди него беше доктор Уоткоум. Тях ги назначават, както знаете. Това е държавна работа. През мое време оттук са минали много доктори. Но аз съм тук много преди всички тях. В института съм вече двадесет и пет години. Не, няма от какво да се оплача. Приютът по-добре от това не може да се управлява.
Много лесна работа е да си слабоумен. Но вижте доктор Делримпъл. Има си грижи. Работата му зависи от държавната политика. Ние, леките слабоумни, обичаме да бистрим политиката. Знаем всичко за нея, лошо нещо е тя. Един такъв институт не бива да се ръководи от политиката. Вземете доктор Делримпъл. Той е тук вече две години и е научил много. Но политиката ще го изгони и на негово място ще прати нов доктор, който нищо не разбира от слабоумни.
както съм тук, съм опознал точно хиляда сестри. Някои от тях са хубави. Но те идват и си отиват. Повечето се омъжват. Понякога ми се ще и аз да се оженя. Веднъж говорих за това с доктор Уоткоум, но той ми каза, че, за съжаление, на слабоумните не е позволено да се женят. Един път се влюбих. В една сестра. Няма да ви кажа името й. Беше със сини очи, руса коса и благ глас и ме обичаше. Сама ми го е казвала. И винаги ми повтаряше да бъда добро момче, И аз бях, до едно време, след това избягах. Нали разбирате. Тя напусна и се омъжи, без да ми каже нищо за това.
Струва ми се, че женитбата много я хвалят, пък тя не е толкова за хвалене. Доктор Енглин и жена му, имаха навик да се бият. И аз съм ги виждал. И веднъж чух жена му да го нарича слабоумен. А никой няма право да вика на някого, че е слабоумен, ако той не е. Доктор Енглин ужасно се ядоса, когато тя го нарече така. Но той не остана дълго. Политиката го изгони и дойде доктор Мендевил. Той нямаше жена. Веднъж го чух да говори с инженера. Инженерът и жена му се биеха като куче и котка и този ден доктор Мендевил му каза, че е щастлив, дето не се е вързал за някоя фуста. Фуста означава пола, макар че съм слабоумен. Разбрах какво искаше да каже. Но аз никога не се издавам. Можеш доста неща да чуеш, ако не се издаваш.
Много съм преживял. Един път ме осиновиха и аз пропътувах повече от четиридесет мили с железницата, за да отида да живея, при един човек на име Питър Боп и жена му. Те имаха ферма. Доктор Енглин каза, че съм силен и буден и аз казах, че съм такъв. Защото исках да ме осиновят. А Питър Боп каза, че ще ми осигури хубав дом и адвокатите уредиха документите.
Но скоро разбрах, че фермата не е място за мен. Мисиз Боп се страхуваше до смърт от мене и не ми позволи да спя в къщата. Стъкмиха бараката за дърва и ме сложиха да спя в нея. Трябваше да ставам в четири часа, да храня конете, да доя кравите и да разнасям млякото на съседите. Те наричаха това дребни услуги, но аз по цял ден не се спирах. Сечах дърва, чистех кокошарниците, плевях зеленчуците и вършех почти цялата работа във фермата. Никога не се забавлявах. Нямах време.