Иля Илф, Евгений Петров
Разностранна личност
Двама мъже лежаха в леглата си в една почивна станция и си говореха. Беше време за почивка и затова си бъбреха тихо.
— Какво удоволствие е — рече единият, придърпвайки завивката към косматите си гърди — да разговаряш с интелигентен човек. Вземете, да кажем, нашата наука. Напредва с гигантски крачки. Какви ли не открития, изобретения, рационализации. Не е възможно дори да следиш всичко.
— Да — поде вторият, — сега на науката се отделя голямо внимание. Аз например в края на миналото лято почивах в санаториума на ЦЕКУБУ1 и, знаете ли, там страшно ми хареса. Сутрин ставаш и веднага първата закуска: две рохки яйца, хайвер, едно солидно парче шунка, задължително нещо горещо, че и кафе… С една дума, най-най.
— Като разгърнеш вестника — възторжено продължи първият, — и душата ти се радва. Ту намерили злато край Волга, ту открили нефт. Или някой академик на преклонна възраст, на близо 80 години, се понесъл в далечната степ, рови си там нещо.
— Да, да, прав сте, огромни успехи. Та в онзи ЦЕКУБУ наддадох осем кила. Прекрасен санаториум. Изрядна чистота, отличен персонал, обядът е точно в два. Е, времето е малко неудобно, но затова пък менюто си го бива! Студен борш, две яденета за второ, сладолед. Останах там месец и половина. Не, науката наистина е голямо нещо!
— Ами изкуството! — разгорещено възкликна първият. — Какви грандиозни начинания! Какво ли не се прави само в една Москва! Прокарват се нови булеварди, издигат се величествени сгради. И ако някой изобщо се е съмнявал в нашите архитекти, сега може уверено да каже, че те си разбират от занаята, не изостават от изискванията на времето.
— Абсолютно вярно. Винаги съм го твърдял. Веднага след почивката при учените заминах да отслабвам на минералните бани, точно в станцията на архитектите. Една такава малка сграда, ама всичко уредено на ниво. Сутрин ставаш и ти сервират лека, но изключително вкусна закуска. После отиваш до извора, правиш си разходката. Знаете ли, съпругата ми е доста взискателна жена, но и на нея й хареса. Какво ли не щете! Интересна среда, първокласна кухня, душове, масажи, вечер симфоничен оркестър. Напълно сте прав, архитектите са постигнали много.
— Или да вземем литературата — продължи първият почиващ, — вижте ленинградските писатели. Каква силна и увлекателна белетристика. Например „Похищението на Европа“ от Федин. Хареса ли ви? Нали е великолепно?
— Че какво толкова им е великолепното на ленинградските писатели? През юни ли беше, или през юли, попаднах в кримската им почивна станция. И само след две седмици избягах. На закуска гол чай с някакви псевдокифлички, че и обядът от същия сорт. Не, ленинградските писатели не ми харесват. Виж, московските са по-добре. Творческата им база е близо до Москва. Идеални условия. На всеки се дава отделна творческа клетка. Толкова ми хареса, че останах там два месеца, да си почина след ленинградчаните. А жена ми и досега е там. Сутрин ставаш — истински рай. Борове, слънце, бродиш из гората, събираш гъби и, естествено, пристигаш за закуска изгладнял като вълк. Че и като цапнеш една водка в личната си творческа клетка, дето няма кой да те гледа, се настървяваш още повече. Трупнах четири кила и половина. Не, какво да говорим! Хич не ни е лоша литературата. Виж, живописта обаче изостава.
— Защо пък да изостава? — наежи се първият. — Ами изложбата „15 години октомври“. Там прекарах няколко приятни часа.
— Точно това е, няколко часа. Невъзможно е да се издържи повече. Извинете, но това е нещо като приют за бездомници. Наблъскаха ни по шест души в стая, храната под всяка критика, изобщо не е калорична. Ние с жена ми си заминахме още същия ден — и къде, мислите, отидохме? В селски санаториум. Да, да, при селяните, при колхозниците. Да си призная, докато пътувахме натам, сърцата ни се свиваха. Ох, мисля си, ще пристигнем, а там току-виж само навуща сушат и строят плевници. Но това, което видяхме, беше дяволски добро. Говорите за постижения. И то какви постижения! Грандиозни! Сутрин ставаш: банички с месо, пълнени яйца, великолепна пача, какао. И при това къде? В един обикновен колхозен санаториум. Изкарахме там три месеца, нямахме грижа за нищо. Отидеш на плажа и гледаш — лежи някоя наградена и надарена доячка. На ти едно селско стопанство. На ти едни плевници.
Първият почиващ неспокойно се размърда под одеялото и се опита да върне разговора към интелектуалната тема.
— И не само в селското стопанство е така — рече той. — И в промишлеността виждаме коренна промяна към по-добро. Помислете за Магнитка, за Бобрики, за Днепрогес.
— Не съм бил в днепрогесовска станция, тъй че не мога да съдя. Но що се отнася до магнитогорците, те наистина никак не са зле. Опитна сестра домакинка, а планинското слънце е такова, каквото няма и в Берлин. Сутрин ставаш — традиционните яйца, солидно парче масло за чай и цвърчаща пържола. Като се заредиш от сутринта, си пълен с бодрост през целия ден. Бях там съвсем скоро. Жалко, че останахме само един месец. Не ни разрешиха да си удължим престоя. Главният лекар си падаше малко мръсник.