Выбрать главу

Тя се зае уморено да превърта списъка с телефонни номера на екрана на компютъра, и когато стигна до номера на Пола, го избра. Пола отговори на второто позвъняване.

— Шефе — каза тя. — Толкова съжаляваме.

Нямаше съмнение, че съчувствието й е искрено.

— Знам — отвърна Карол. — Искам да те помоля за нещо.

— Каквото кажете. И това се отнася до всички нас. Готови сме да направим всичко, стига да можем да помогнем.

— Тази вечер няма да успея да се прибера у дома. В чекмеджето на бюрото ми има ключ от входната врата на апартамента ми. Искам да те помоля да нахраниш Нелсън.

Настана кратко мълчание.

— Само да го нахраня ли?

— Дай му храна и вода. В хладилника има варено пиле с ориз в една пластмасова кутия. А сухата котешка храна е в една кофа на пода в килера.

— Карол… — каза меко Пола. Карол се стъписа. Не помнеше Пола някога да се е обръщала към нея с кръщелното й име.

— Какво има? — Всъщност не искаше да отговаря с толкова рязък тон. Но точно сега нямаше сили да реагира правилно на прояви на съчувствие.

— Говори се, че е възможно Ванс да е убил Майкъл и Луси.

— Така е.

— Не искам да говоря като параноичка, но… е, бих могла да прибера Нелсън при нас. Тогава няма да се налага да се безпокоиш за него.

За миг Карол почувства, че не може да произнесе и дума. Гърлото й се сви, сякаш всеки момент щеше да се разплаче.

— Благодаря ти — каза тя с несвой глас.

— Няма проблем. Имаш ли клетка за котки?

— В шкафа под стълбите. Нали няма да те затрудни много?

— Радвам се, че мога да помогна с нещо. Ако има още нещо, само кажи. Говоря от името на всички — повтори Пола. — Дори от името на Сам.

Карол почти се усмихна.

— Отивам да съобщя на родителите си. Нямам представа кога ще се върна. Ще се обадя скоро пак, Пола. Благодаря.

Нямаше какво повече да се каже, Пола беше достатъчно умна, за да го разбере. Карол продължи да шофира, прехвърляйки в мислите си всичко, което знаеше за Ванс и неговата предистория. Но не можа да се натъкне на нищо, което да й е от полза. Последния път, когато я бе обзело подобно чувство на безсилие, тя бе търсила месеци наред утеха на дъното на бутилката. Единственото, в което беше уверена сега, бе че няма да допусне да изпадне отново в такова положение.

Когато дойде време да се отклони от магистралата, движението вече не беше толкова натоварено. Преди две години родителите й се бяха оттеглили в едно село в Оксфордшър с желанието да се отдадат на двете си основни страсти — градинарство и бридж. Баща й с удоволствие ходеше на мачовете на селския отбор по крикет, а майка й се включи в инициативите на Женския институт20 с учудващ ентусиазъм. Внезапно двамата се бяха превърнали в шаржови образи на жители на Мидландс от средната класа. Вече като зрели хора и Майкъл, и Карол нямаха много общи черти с родителите си, и последния път, когато им отиде на гости, Карол изчерпа темите за разговор с тях потискащо бързо.

В петък вечер единственият признак на живот в селото бяха светлините. Кръчмата, която се намираше в стара сграда със сламен покрив, беше осветена с прожектори, а в повечето от къщите около селската морава, зад завеси и щори, дискретно примигваха лампи. Имаше малко улични фенери, не се

забелязваха и обичайните в такива случаи групички тийнейджъри около тях. Най-близкото подобие на асоциално поведение в това село би било някой да вдигне прекалено много шум, изнасяйки празните опаковки и бутилки пред дома си, за да ги и прибере камионът на центъра за рециклиране.

Карол зави по тясната уличка, която водеше към дома на родителите й. Къщата беше последна в една редица от три сгради, и докато спираше пред нея, фаровете на колата на Карол осветиха светлоотразяващата маркировка на полицейска кола, паркирана дискретно във входа на една алея малко по-надолу по улицата. Карол изключи двигателя и излезе от колата, изчаквайки служителя на полицията, комуто бе възложено да се свърже с родителите й, да дойде, за да му се представи.

вернуться

20

Британска женска организация, основана през 1915 г. с основната цел да подпомогне възстановяването на селските общности и да поощри участието на жените в производството на храна по време на Първата световна война. Междувременно целите й са станали много по-обхватни и в момента е най-голямата женска доброволческа организация на територията на Обединеното кралство. — Б.пр.