— Виждам. Искам да знам за какво сте ги донесли.
— Изпратени са ни от полицията на Нортъмбрия. Спешна пратка, от снощи. Е, къде да ги оставим?
— Това са компютрите на Тери Гейтс — каза Амброуз. — Аз помолих да ги изпратят. Според Тони Гейтс не е бил достатъчно умен, за да успее да изчисти докрай всички следи от тях — той посочи една маса край стената. — Оставете ги там, моля.
Патърсън ставаше все по-кисел.
— Никой не ме е уведомил за това. Предполагам, че сега ще поискаш да изхарчим цяло състояние за услугите на Гари Харкъп?
Амброуз изглеждаше склонен да прояви непокорство.
— Ще поискам веднага щом го намеря. Той е експертът, а за този случай ни е необходим експерт.
— Началникът ще получи припадък, ако профукаш бюджета, за да пращаш на дебелия Гари — каза Патърсън. — А не може да се твърди и че той работи бързо. Докато Гари успее да измъкне нещо от тези харддискове, Ванс може да е вече на другия край на света.
Карол се покашля.
— Кой е Гари Харкъп?
— Нашият компютърен специалист. Услугите му са адски скъпи, прилича на мечка и с него се работи горе-долу толкова лесно, колкото и с истинска мечка — поясни Патърсън.
— Мисля, че мога да предложа нещо по-добро — каза Карол.
— Да не би да сте компютърен специалист? Извинете ме, главен инспектор Джордан, но не забелязвам у вас нито една от отликите на тези маниаци.
Амброуз си каза, че Патърсън може да се държи наистина вбесяващо.
Карол изобщо не обърна внимание на думите му.
— Компютърният специалист от моя екип, Стейси Чен, е истински гений. Тя се справя с неща, които разплакват други с нейната професия.
— Това е много добре, но тя служи в полицията на Брадфийлд, не в Уест Мърсия.
— Тя е криминалист. И може да даде показания като експерт. Нищо друго няма значение — и Карол извади телефона си. — Мога да й възложа да работи временно за вас — въпросителният й поглед бе отправен към Амброуз. — Тя е просто най-добрата.
— Няма да откажа — отвърна Амброуз. Патърсън им обърна гръб с демонстративно раздразнение.
Карол избра номера на мобилния телефон на Стейси.
— Ще й наредя да потегли незабавно.
— Не е ли ангажирана с нещо друго? Доколкото знам, вие разследвате серийни убийства? — попита Амброуз.
— Въпрос на приоритети — каза Карол. — А тъкмо сега подчинените ми знаят отлично кои задачи да поставят на първо място.
41.
Задачата го караше да се чувства така, сякаш му бяха възложили да върне Хъмпти Дъмпти обратно на стената24, но все отнякъде трябваше да се започне. Затова Тони включи компютъра си и си направи още чай, докато чакаше да се свалят последните файлове, пристигнали от Брадфийлд. Седна пред компютъра и отвори последния мейл от Пола, който тя бе изпратила от телефона си преди по-малко от час.
Новината, че серийният убиец е взел четвърта жертва, едновременно го натъжи и подхрани убеждението в собствената му неспособност, но в работата му нямаше място за лични чувства. Да влага в нея способността си за съпреживяване — това можеше, но да се поддава на емоции — не.
Описанието на трупа беше дори още по-гротескно, отколкото последния път. Разчленяването на жертвата далеч не беше толкова често срещано, колкото си въобразяваха хората. Професионалните убийци го правеха, за да затруднят разпознаването. Но според Пола всички части на тялото бяха в наличност и в добро състояние, следователно подбудата беше различна. Ако бяха представили това убийство на Тони като изолиран случай, той би могъл да се отдаде на плодотворни разсъждения за подтекста на разчленяването. Може би това бе израз на желание за върховен контрол над жертвата, в буквалния смисъл на думата.
— Ако няма крака, тя не може да избяга — каза Тони гласно.
А може би ставаше дума за наказание?
— Толкова е лоша, че трябва да бъде разглобена на части и после сглобена наново.
Той потри глава с върховете на пръстите си.
— Но този случай не е такъв — продължи той. — Той ни демонстрира нещо съвсем различно. Разбира се, че става дума за контрол. Серийните убийства винаги са израз на някаква необходимост да се упражнява контрол. Но тук смисълът е различен — той вдигна безпомощно ръце. Изпитваше желание да започне да крачи, но лодката беше прекалено малка. — Съгласи се, Тони, разчленяването може и да няма абсолютно никакъв смисъл. Просто някакво произволно решение, първото, което му е дошло на ум.
24
Алюзии с детското стихче за Хъмпти-Дъмпти: „Хъмпти-Дъмпти седеше на стената/ Хъмпти-Дъмпти падна на земята/ и всички кралски хора и кралските коне/ не могат да го върнат на мястото му, не!“ — Б.пр.