Само че и този отговор беше смехотворно неубедителен. Не беше възможно човекът, решил да убие, да е кроил така старателно планове — планове, включващи поставяне на фалшиви регистрационни номера, да носи бейзболни шапки, за да не може да бъде идентифициран по записите от камерите, и след това да избере напълно произволно начина, по който ще извърши убийството. Развитието на събитията имаше съвсем определена структура, независимо от това, че засега той не бе в състояние да я различи. И колкото повече се стараеше да си я изясни, толкова повече му убягваше тя.
Тони допи чая си и се вторачи през прозореца в гладката като стъкло вода отвън, оставяйки мисълта си да се рее. Онова, което се обаждаше дразнещо в дълбините на съзнанието му още когато обмисляше предишното убийство, сега отново се опитваше да си проправи път към повърхността, но той все още не можеше да разбере какво е. Може би снимките от местопрестъплението щяха да помогнат.
Той се върна при компютъра и отвори файла. И отново се убеди на практика, че се случва и събитията да се развият точно в съответствие с очакванията ти. Когато разгледа снимките в естествена последователност от първото до последното убийство — образите изведнъж застанаха по местата си като в пъзел. Внезапно той осъзна какво виждаше пред себе си. Беше едновременно логично и нелогично.
— „Човекът от лабиринта“ — прошепна той. Филмът беше американски, излъчен по британската телевизия през деветдесетте години. В късните часове, по Канал 525, гледан вероятно от Тони Хил и още трима души, ако се съдеше по рейтингите. Беше нискобюджетен сериал за някакъв профайлър, който постоянно говореше за „лабиринта на съзнанието“ и дрънкаше за това как престъпниците се загубват в лабиринта, как вземат погрешни завои, как им въздейства душата на Минотавъра. Тони го беше гледал само защото, ако имаше страница във фейсбук, безсънието щеше да фигурира в списъка на обичайните му занимания. А освен това и защото вдигаше кръвното всеки път, когато гледаше нещо толкова смехотворно — и така си напомняше, че е жив.
Безпросветната глупост, с която се отличаваше сценарият и нелогичните изводи на главния герой вероятно бяха причина сериалът да си остане само с един сезон. Много възможно бе да е бил излъчван повторно по някой сателитен канал в късните часове, но Тони не бе попадал на него. Ако обаче се окажеше прав, човекът, който убиваше проститутки в Брадфийлд, го беше гледал.
Обзет от възбуда, Тони потърси в Гугъл „Човекът от лабиринта“ и кликна на публикацията в кино сайта imdb. Двайсет и четири епизода, заснети през 1996 година, с Лари Гайтлинг и Джоана Дювел в главните роли. Тони си спомняше смътно актрисата — стандартна калифорнийска блондинка, но лицето на Гайтлинг се беше запечатало в паметта му — издадена брадичка, изпъкнали скули, сапфиреносини очи, около които се очертаваха ситни бръчици всеки път, когато се замисляше. А това, ако Тони си спомняше правилно, се случваше по правило всеки път преди рекламната пауза. Името Гайтлинг му напомняше нещо, но той не можеше да си спомни какво, а Гугъл не можа да му помогне.
Знаеше обаче, че трябва да има причина името да се върти в главата му. Действайки на принципа, че си струва да провери всяко предположение, той отвори създадената и патентована от Стейси система за категоризиране на показателите по отделните случаи. Тя събираше всички документи, въведени или сканирани във връзка с даден случай, и ги включваше в общ показалец. Той написа името Лари Гайтлинг и едва не падна от стола си, когато на екрана незабавно се появи попадение. Лари Гайтлинг бе името, ползвано от мъжа, наел стаята в мотел „Булевардът на залеза“, стаята, където мокетът и кърпите са били подгизнали от вода през нощта, в която е изчезнала Сузи Блак. Това вече беше валидна връзка, не просто предположение на побъркан профайлър.
Той отново затърси в Гугъл и откри едно хронологично описание на сериала, епизод по епизод, съпроводено от кадри от филма с отчайващо ниска резолюция, съставено от някакъв нещастник от Оклахома, твърдо убеден, че „Човекът от лабиринта“ е най-престъпно пренебрегваният сериал, излъчван някога по телевизията в Съединените щати. Така или иначе, днес Тони му беше благодарен, защото този странен малък уебсайт потвърждаваше излязлата наяве мисъл, която го беше гризала неосъзнато през последните няколко дни. Колкото и невероятно да изглеждаше, четирите убийства в Брадфийлд възпроизвеждаха до последния детайл престъпленията от първите четири епизода на „Човекът от лабиринта“.
25
Каналът е специализиран за риалити формати, телевизионни игри и американски сериали. — Б.пр.