Полицаят й беше задал някакъв въпрос и Мики се посъвзе достатъчно, за да го помоли да повтори думите си.
— Попитах дали можете да ни дадете имената на хората, които идват, за да отведат конете ви.
— Аз мога — каза Бетси, влизайки в стаята. Първото, което бе направила, след като парамедиците бяха заключили, че в състоянието й няма нищо тревожно, бе да потърси по телефона всички собственици на конюшни със свободни боксове в околността, за да осигури подслон за любимите си коне. — Съжалявам. Трябваше вече да съм ви дала данните, но отчаяно ми се искаше да се отърва от този мирис на дим.
— Разбирам — отвърна той.
Бетси вече пишеше бързо имената със ситния си, спретнат почерк на един лист от бележник. После го подаде на полицая и постави успокояващо ръка на рамото на Мики.
— А сега, ако това е всичко, ще ви помоля да ни оставите за малко на спокойствие — заяви тя, любезно, но твърдо. Когато останаха сами, Бетси притисна главата на Мики към гърдите си, увиснали свободно под извънредно благоприличния халат в шотландско каре. — Надявам се скоро да не ни се налага да преживеем отново подобна вечер — каза тя.
— И аз — въздъхна Мики. — Не мога да повярвам, че се опита да убие конете. Защо му е било това?
— Вероятно е искал да ни причини болка — отвърна трезво Бетси. Отстрани се от Мики и си наля уиски. — Да налея ли и на теб?
Мики поклати глава.
— Ако това е причината, добре поне, че се насочи към конете, а не към теб.
— О, скъпа, не говори така. Не забравяй, че Джони загина. И тези нещастни коне! Умрели са в страх и ужасни страдания. Само като си помисля, и ме обзема гняв. Горките Миднайт Дансър и Тротърс Бар. Невинни животни. От Джако бих очаквала всичко, но не мислех, че би паднал толкова ниско, че да причини страдание на такива прекрасни, невинни същества.
Мики поклати глава.
— Няма нещо, което Джако не би сторил в стремежа си да постигне онова, което иска. Трябваше да осъзнаем това, преди да се обвържем с него.
Бетси се сгуши на креслото срещу Мики.
— Нямаше как да знаем нещо за тайния му живот.
— Може би. Но знаехме, че има нещо такова — Мики си играеше с косата си, навивайки един кичур на пръста си. — Толкова съм щастлива, че си невредима.
Бетси се засмя.
— Аз също. Имаше един момент, в който си казах: „Дотук беше, Бетси. Ето го краят.“ А после Джони ме спаси — лицето й помръкна.
Мики потръпна.
— Да не говорим за това.
Докато казваше последните думи, откъм фоайето се чуха гласове. Не можеше да се разбере какво говорят, но като че ли бяха двама души — мъж и жена.
Вратата се отвори и в стаята влезе една жена. Изглеждаше някак позната къса. Гъста руса коса, подстригана на етажи, средна на ръст, сиво-сини очи, привлекателна външност, чарът й беше донякъде помръкнал от времето и умората. Дрехите също не подсказваха нищо на Мики — тъмносин костюм с елегантна кройка, но не много скъп, бледосиня шемизета с разкопчана яка, леко кожено сако, стигащо до бедрата й. Би могла да бъде каква ли не — от адвокат до журналист. Жената сви устни, когато видя Мики и Бетси, седнали поне привидно спокойни в кухнята на селската си къща.
— Не ме помните, нали? — попита тя й ги изгледа хладно.
— Аз ви помня — отвърна Бетси. — Вие сте криминалистката, която арестува Джако. Спомням си, че давахте показания в „Олд Бейли“28.
— Джако, така ли? Току-що се опита да унищожи с пожар поминъка ви, а за вас все още е „Джако“?
Мики погледна безпомощно Бетси. Изражението на любовницата й стана по-сурово, погледът й — по-бдителен.
— Наричали сме го „Джако“ в продължение на години. Просто навик, това е всичко.
— Така ли? Наистина ли е всичко? А може би това е показател за истинското ви отношение към него, госпожо Торн?
Гласът на жената звучеше сподавено, сякаш полагаше усилия, за да се овладее.
— Извинете — вие помните името ми, но аз не помня вашето.
— А би трябвало да сте си го спомнили. Достатъчно често се споменаваше в новините през изминалата седмица. Джордан. Карол Джордан. Главен инспектор Джордан от криминалната полиция. Сестра на Майкъл Джордан.
28
Централният углавен съд на Англия и Уелс, известен като „Олд Бейли“ по името на улицата, на която се намира. — Б.пр.