Най-сетне Карол спря да плаче. Вдигна глава, изхълца, преглътна и избърса лице с опакото на ръката си. Мики откъсна малко домакинска хартия и й я подаде. Карол подсмръкна, избърса носа и лицето си и тогава забеляза уискито. Изгълта съдържанието на едната чаша наведнъж, потръпна, после си пое дълбоко дъх. Изглежда разбита, мислеше Мики. И буквално, и в преносен смисъл.
— Съжалявам за думите си — каза Карол.
Бетси й се усмихна с уважение.
— Естествено, че не съжалявате. Струва ми се, че вие сте точно от жените, които са ми по сърце, главен инспектор Джордан. Но ви моля да ми повярвате, макар че от ваша гледна точка може да не изглежда така — ние също сме жертви на Джако Ванс. Само че ние пострадахме и преди, а вие отскоро сте приети в клуба.
48.
След като Карол напусна забързано лодката, Алвин се беше върнал в участъка. Обикновено Тони беше доволен, когато хората го оставяха на спокойствие — дори тези, които харесваше. Но точно сега всеки път, когато Карол се разделеше с него, го обхващаше страх, че този път може да е бил последният. Знаеше, че идването й на лодката няма нищо общо със сдобряване. Беше дошла, защото имаше нужда да научи нещо от него и тази нужда бе надделяла над нежеланието й да го вижда. Какво ли щеше да стане, когато това приключеше? Тази мисъл го изпълваше с потиснатост.
Когато биваше обзет от такава нетърпимост към самия себе си, единственият изход беше работата. Затова той се зае отново с лаптопа, опитвайки се да пропъди от мислите си Карол Джордан. Но това не беше лесноосъществимо. Постоянно го преследваше споменът за нейното страдание. Ужасно бе да я гледа как страда, особено като се имаше предвид, че поне отчасти вината за страданията й беше негова. И най-лошото от всичко беше това нейно припряно тръгване. Той нямаше представа къде може да е тя и дали би могъл да й помогне с нещо.
Тони се опитваше да се съсредоточи, но нищо не излизаше. Това, че цялото помещение миришеше на останките от рибата и картофите, които не бе успял да изяде, усилваше раздразнението му. Той измъкна найлоновата торбичка от кофата за боклук под умивалника и завърза горната част на възел. После се качи на кърмата и тръгна по понтона към най-близкия контейнер за боклук, оставяйки всички врати отворени, за да може хладният вечерен въздух да освежи помещенията в лодката.
— Ако това беше някакъв трилър — отбеляза той на глас, — сега злодеят щеше да се промъкне на борда и да се скрие в каютата — обърна се и установи, че лодката е напълно неподвижна. — Само че нямаме такъв късмет.
Когато се върна на лодката, той се облегна на парапета при кърмата и зарея поглед над пристанището. Покривите на лодките му приличаха на наредени в редици черни бръмбари. В някои от тях бяха запалени лампите и меката жълтеникава светлина хвърляше светли петна по тъмната повърхност на водата. В далечината някакъв човек разхождаше два уест хайланд териера. Гласовете на неколцина млади мъже, излизащи от кръчмата, долетяха до него като смесица от неясни шумове. По тъмните фасади на старите складове край пристанището, сега превърнати в жилищни сгради, се очертаваха произволно разхвърляни светли квадрати и правоъгълници.
— Мотивът — каза Тони на една дива патица, която плаваше наблизо. — В това е разликата между психолозите и криминалистите. Ние не можем да работим, ако няма мотив, докато тях не ги е особено грижа за него. „Само фактите, госпожо“29. Само това ги интересува. Данните от съдебномедицинската експертиза, показания на свидетели, все неща, които според тях не могат да се фалшифицират. Но мен всъщност не ме интересуват фактите. Защото фактите приличат на възгледите. Зависят от гледната точка.
Патицата, която бе започнала да се отдалечава от него, се върна, за да чуе докрай лекцията.
— Трябва ми мотив за тези убийства — продължи Тони. — Хората не убиват просто ей така, независимо от някои съществуващи твърдения. Те намират смисъл в онова, което вършат. Ето, сега си имаме работа с човек, който убива проститутки, но няма желание за сексуален контакт с тях. Не може да се предполага и че изпитва наслада от начина, по който убива, защото убийствата всеки път са различни. Хората, които търсят сексуална наслада в убиването, имат определен ритуал, отключващ насладата. И този ритуал е различен за всеки — Тони въздъхна, а патицата явно изгуби интерес. — Не те виня, приятелю. Понякога отегчавам и сам себе си.