— Никога не съм предполагала, че и проституцията може да е сезонна работа.
— Само за онези, които работят на улицата, скъпа. За другите няма спиране триста шейсет и пет дни в годината. Ако се интересуваше от жени, които работят на закрито, сигурно щях да цитирам поне дузина имена. Та ето за кои става дума. Тифани Седжуик, Латиша Марлоу и Кери Флечър.
Пола не можеше да повярва на късмета си.
— Кери Флечър? — повтори тя, чувствайки как възбудата се надига у нея.
— Това име говори ли ти нещо?
— Кери Флечър е жена?
Сержант Дийн я изгледа неразбиращо.
— Разбира се, че е жена. Не си ме питала за момчета. Защо? Познато ли ти е името?
— Натъкнахме се на него в процеса на разследването, но в съвсем различен контекст. Затова и предполагахме, че принадлежи на мъж. Кери — името може да бъде и мъжко тя се намръщи. — Нещо не ми е съвсем ясно.
Сержант Дийн се усмихна.
— Можеш да провериш сама. Почти всяка вечер можеш да я откриеш в далечния край на Кампиън Уей. Близо до кръговото движение.
— Знаете ли нещо за нея?
Пола отбеляза набързо името в бележника си, отвори електронната си поща и започна да пише мейл на Стейси.
— Знам това, което тя ми е разказвала за себе си. А доколко то отговаря на истината — кой би могъл да знае? Измислят си всякакви неща, хубави и лоши. Всичко, което им е необходимо, за да се почувстват добре.
— А какво ви е разказала Кери?
Пола нямаше нищо против да си бъбри за работата, но точно в момента я интересуваше единствено Кери Флечър.
— Ами казва, че е местно момиче. Предполагам, че това е истина, защото говори с подчертан местен акцент. Била родена на Токстет Роуд, зад високите блокове в Скенби.
Пола кимна. Познаваше Токстет Роуд. Местните ченгета казваха, че там дори кучетата не смеят да припарят сами. Освен това се намираше в зоната, която Стейси бе очертала при проследяването на регистрационните номера на колата.
— Дезолейшън Роуд30 — каза тя.
— Именно. После, когато била пет-шестгодишна, се пренесли да живеят в апартамент на шестнайсетия етаж. И това било краят за майка й. От деня, когато се нанесли там, тя така и не прекрачила прага на апартамента. Кери не знае каква е причината — социална фобия, агорафобия или страх от Ерик — така се казва бащата. Но каквато и да е била причината, жената заживяла като затворница в собствения си апартамент.
Сержант Дийн замълча, за да постигне театрален ефект. Очевидно обичаше да разказва тези истории.
— Което дало на Ерик Флечър идеалната възможност за изнудване — продължи тя. — Започнал да насилва Кери, когато тя била около осемгодишна. Ако не вършела точно това, което искал от нея, Ерик си го изкарвал на майка й. Или я биел, или я извеждал насила на балкона и я оставял там, докато не заприличвала на пелтечеща от ужас човешка развалина. А малката Кери обичала майка си.
Пола въздъхна. Толкова пъти бе чувала различни варианти на тази история, но потресът си оставаше толкова силен, колкото и първия път. Не можеше да се възпре да си представя какво би било да се чувстваш толкова безсилен. В тесните граници на битието му това е била единствената представа на детето за любов.
А след като не е познавала нищо друго, нима би могла да повярва в осъществимостта на друг живот? Отношенията между героите на телевизионните сериали за такива деца вероятно изглеждаха не по-малко фантастични от „Хогуортс“.
— Разбира се, че я е обичала — отвърна тя. — Защо да не я обича? Докато не е започнала да я презира.
Дийн я изгледа малко кисело. В края на краищата, разказът си беше неин.
— И всичко продължавало все така. Дори когато завършила училище и започнала работа в бензиностанцията на Скенби Роуд. Нямала личен живот. Заслугата за това била на Ерик — тя насочи проницателния си поглед към Пола. — Станало нещо, на което вашият Тони Хил би могъл да даде определение. Хората стават съучастници в собственото си превръщане в жертви.
— Доста неща знаете за Кери Флечър.
Сержант Дийн я изгледа внимателно.
— Моята работа е да знам за тях колкото е възможно повече. Чаша кафе в съчетание с майчинско отношение имат голямо значение за някой, който се е озовал в калта, Пола.
— И какво станало после?
30
От desolation (англ.) — опустошение, разорение, безутешност, и асоциация с песента на Боб Дилън. — Б.пр.