— Ами ти? Ти така ли ще постъпиш?
Тони установи, че няма сили да срещне погледа й, макар да мислеше, че няма от какво да се срамува.
— Ще бъда далеч от фронтовата линия, ще изготвям оценка на рисковете. Предположения за онова, което Ванс се готви да извърши. Къде ще иска да отиде. Имах намерение да се скрия в някоя уелска планина заедно с теб, за да се възползвам и от твоите предположения, но това няма да стане, нали? — Той отново почувства как гневът зазвучава в гласа му. Този път той го потисна, принуждавайки се да говори спокойно и непринудено. — Вероятно днес ще уредя някой друг да поеме случаите ми в „Брадфийлд Мур“ и ще тръгна с колата обратно към Устър, където ще мога да работя спокойно.
Този вариант не се поправи на Карол. Искаше й се той да е около нея, за да може да го контролира.
— Предпочитам да останеш тук — каза тя. — Щом няма да се крием, най-малкото, което можем да направим, е да останем близко един до друг. Да се постараем да не даваме на Ванс шанс да нападне някой от нас.
Тони не изглеждаше убеден.
— Ти се занимаваш с разследване на серийни убийства, а се предполага, че аз не бива да работя с теб. Ако любимият ти началник ме види да се навъртам тук, ще получи сърдечен пристъп.
— Толкова по-зле за него. Освен това, доколкото си спомням, ти беше намерил начин да заобиколим забраната?
Тони продължаваше да избягва погледа й.
— Не стигнах до това. Тази история ме накара да забравя всичко останало. А сега трябва да се заема с оценка на положението по случая с Ванс. Предлагам следното: да работя в твоя кабинет зад спуснати щори, а после, когато предам заключението си в министерството, ще уредя някак нещата. Приемаш ли?
За свое учудване Карол се разсмя.
— Ти си безнадежден случай, надявам се да го съзнаваш.
— Но в замяна на това трябва да ми обещаеш нещо…
— И какво е то?
— Ако той се появи някъде близо до нас, ще се скриеш.
— Нямам намерение да се крия някъде из уелските планини — Карол стисна непреклонно устни.
— Не, това ми е ясно. Но моята лодка все още с на пристан край Устър. Можем да вдигнем платна като Писана и Бухалът4. Ще можем да пропъдим Ванс от мислите си.
Карол се смръщи. Това не беше този Тони Хил, когото тя познаваше от толкова години. Да, действително той твърдеше отскоро, че се е променил из основи, след като успя да открие кой е бил биологичният му баща и разбра причините, поради който той бе предпочел да не играе никаква роля в живота му, което му помогна да приеме по-уравновесено миналото си. Но тя се съмняваше, тъй като не забеляза особени признаци на промяна, като изключим някои по-повърхностни като решението му да напусне Брадфийлд и да се премести в Устър, във великолепната едуардианска къща. Действително това означаваше да обърне гръб и на работата си в клиниката за психичноболни престъпници „Брадфийлд Мур“, но Карол беше убедена, че решението да се откаже от тази работа няма да изтрае повече от няколко седмици.
Тони приемаше прекалено лично разучаването на болната човешка психика, за да се откаже от него задълго. Щеше да се намери друго болнично заведение за престъпници с психически отклонения, други болни мозъци за изследване. Тя не се съмняваше в това нито за миг.
Но идеята да потеглят на неподготвена предварително екскурзия, неизвестно накъде, в неговата лодка по каналите, беше толкова нетипична за него, че като че ли доказваше наличието на истинска промяна. Карол не помнеше кога за последен път Тони беше ползвал годишен отпуск, за действително заминаване на почивка пък и дума не можеше да става. Може би и той чувстваше как страхът гризе сърцето му.
— Ще решаваме това, когато стигнем дотам — измърмори Карол и тръгна към вратата. — Но първото, което искам да направя, е да съобщя неприятната новина на Крис. А след това трябва незабавно да се заемем с издирването на останалите от екипа, за да уведомим и тях.
Тони се изправи.
— Не, ти оставаш тук — каза Карол, пресегна се зад него и спусна щорите.
— Трябва да се прибера у дома, при лаптопа си — възрази той.
— Не, не трябва. Можеш да ползваш моя компютър.
— Само че тук я няма моята брилянтна интродукция.
Карол се ухили мрачно.
— Ако имаш предвид стандартното въведение, което слагаш в началото на профилите, можеш да ползваш някой от старите профили, които си правил за нас. Ще ги намериш в директорията, наречена за удобство „профили“. Съжалявам, Тони. Ако нещата са толкова сериозни, колкото ги представяш ти, то и ти трябва да се пазиш не по-малко, отколкото искаш аз да пазя себе си.
4
Стихотворение за деца от Едуард Лиър, писано през 1871 г. "Писана и Бухалът тръгват на път/ ще плават в открито море… " — Б.пр.