Ванеса вкара колата в клетката за почистване, даде нарежданията си и седна в чакалнята, където клиентите можеха да гледат някаква новинарска програма по окачения високо на стената телевизор. Пази боже да се наложи да се забавляват сами, каза си Ванеса. Разопакова сандвича си, съзнавайки, че я наблюдава някакъв тип в негладен от седмица костюм, купен от магазин за конфекция. Само един поглед при влизането й беше достатъчен да прецени, че не си струва труда. Беше навикнала да оценява хората по-бързо, отколкото клиентите й биха могли да приемат за възможно. Винаги бе имала тази способност. И както постъпваше с всичко, дарено й от природата, Ванеса се бе постарала да се възползва максимално от нея.
Знаеше, че не е изключително красива. Носът й беше прекалено остър, лицето — прекалено ъгловато. Но винаги се бе обличала и поддържала така, че да изтъкне максимално всичко, с което разполагаше, и се чувстваше доволна, че мъжете все още я заглеждаха. Не че който и да било от тях би могъл да събуди у нея дори повърхностен интерес. Бяха минали години, откакто за последен път бе решила да губи време и енергия за нещо, надхвърлящо обикновени флиртове и комплименти. Ръководенето на собствената й компания й беше повече от достатъчно.
Докато ядеше, Ванеса хвърляше от време на време поглед към екрана. Напоследък имаше чувството, че по телевизията ежедневно се рециклират едни и същи новини. Размирици в Близкия Изток, размирици в Африка, разправии в правителството и поредното природно бедствие. Тези дни една от служителките й разсмиваше колегите си, насъбрали се около автомата за вода, имитирайки една своя крайно религиозна съседка, пророкуваща край кофите за боклук ужас, гибел и идването на Четирите конника на Апокалипсиса. Но човек можеше да й даде право.
В този момент говорителката като че ли се оживи.
— Новина от последните минути — каза тя и веждите й затанцуваха, сякаш някой бе започнал да превърта по-бързо кадрите. — Осъденият за убийство Джако Ванс е избягал от затвора „Оукуърт“ близо до Устър. Ванс, който е осъден за убийството на едно младо момиче, но се предполага, че е убил много повече, се дегизирал като затворник, който трябвало да излезе от затвора в еднодневен отпуск.
Ванеса изсумтя. А какво друго очакваха? Държат се със затворниците като с гости на хотел и те, естествено, се възползват от това.
— Представители на управата на затвора засега отказват коментар, но все пак стана известно, че някогашният телевизионен водещ и олимпийски състезател Джако Ванс е отвлякъл таксито, с което другият затворник е трябвало да бъде откаран до мястото, където е щял да работи през деня. А сега се свързваме с Кати Котисън, която представлява региона в парламента.
На екрана се появи грозновата жена с деколте, което никак не й отиваше, застанала на моравата край Уестминстър срещу входа на парламента, наречен „Сейнт Стивън“.
— В случая има много въпроси, на които трябва да се намери отговор — започна тя със силен акцент на човек, роден в „Черните земи“5, същия, с който самата Ванеса все още се бореше. — Джако Ванс някога беше телевизионна звезда. Освен това има само една ръка. Как, като начало, изобщо е успял да заблуди персонала на затвора така добре, че да го оставят да излезе? Как е възможно затворник като Ванс изобщо да припари до затвор, в който лежат осъдени, на които им се позволява временно освобождаване? Как така затворникът е бил оставен да пътува в таксито сам, без да го съпровожда никой? Как така един еднорък човек успява да отвлече такси, без да разполага с оръжие? При първа възможност ще представя всички тези въпроси на министъра на вътрешните работи.
Сега вече Ванеса слушаше внимателно. Явно беше, че след този случай ще хвърчат глави. А когато хвърчаха глави, една от естествените последици беше възможността за нови назначения. За нейно разочарование новинарският аспект беше пренебрегнат и фокусът се премести върху миналата история на Ванс като спортист, телевизионен водещ и убиец. Тя започна да губи интерес, когато внезапно на екрана се появи една позната фигура.
— Доктор Тони Хил, психолог и профайлър, на тази снимка с колега от полицията, помогна за разкриването на престъпленията на Ванс и за предаването му на съда.
Разбира се. Съвсем беше забравила, че Тони работеше по случая „Джако Ванс“. Повечето майки биха се гордели да видят единствения си син, представен в новини по националната телевизия в такава положителна роля. Но Ванеса Хил не беше като повечето майки. За нея синът й беше досадно неудобство още отпреди раждането си и тя бе успяла да избегне и най-отдалеченото подобие на майчинско чувство към него. Беше се настроила против него от самото начало и нищо от това, което той бе направил, не бе променило позицията й. Тя го презираше и се надсмиваше над професията му. Съзнаваше, че той не е глупав. Имаше същата проницателност, с която бе надарена и тя самата. Можеше да се възползва от таланта си, да стане преуспял човек.
Вместо това бе предпочел да си прекарва времето, занимавайки се с убийци, изнасилвачи и изобщо на утайката на обществото. Какъв смисъл имаше това? Ама наистина! Като си припомни и как незаконороденият й син беше успял да осуети някои нейни планове, почти бе готова да застане на страната на Джако Ванс. Отвърна отвратено поглед от екрана и извади телефона, за да си провери пощата. Всичко друго бе за предпочитане пред това да гледа разни глупости по телевизията.
5
Черните земи — част от Мидландс, Централните графства на Англия, на северозапад от Бирмингам и югоизток от Улвърхамптън. По време на Индустриалната революция това е една от най-индустриализираните части на Британия, изпълнена с мини и леярни за стомана и желязо. Въздухът над региона е бил силно замърсен и всичко е било покрито със сажди, откъдето идва и наименованието, употребено за първи път през 40-те години на 19 век. — Б.пр.