— Нямам никаква шибана идея.
— Споменавала ли е някога, че се чувства в опасност?
— Единственият път, когато изобщо е имала някаква неприятност, беше онзи случай с източноевропейците. И както казах, там въпросът се уреди. Пък и то се случи преди месеци. Ако ставаше дума за реакция на станалото, тя трябваше да го е отнесла преди доста време. Струва ми се, че причината не е лична без значение кой я е убил. Всеки би могъл да я забърше от улицата. Щом „Летеца“ затвореше, тя продължаваше работа на улицата. И не е имало никой, който да я пази. На улицата тя беше съвсем сама. Не беше като в Темпъл Фийлдс, където работя аз. Там работим в екип. Все някой следи, за да се знае с кого съм тръгнал. И аз правя същото за останалите — той поклати глава. — Казвах й, че трябва да намери някой, с когото да работи. Но тя казваше, че и без това нямало достатъчно работа. Не я обвинявам. Права беше. Проклетата рецесия.
— Какво? Да не би хората да се ограничават и в тези плащания? — Лекият сарказъм в тона на Кевин беше съвсем ясно доловим за Пола.
— Не, полицайче — отвърна гневно Ники. — Просто на улицата са наизлезли повече хора, които се предлагат. Ние двамата със Сузи го забелязахме. Има много нови лица.
Пола си каза, че това е интересно. Не можеше да прецени точно защо й се струва така, но при разследване на убийство не бе редно да се пренебрегва каквото и да било, което излизаше от рамките на обичайното.
— А имала ли е тя неприятности с новите?
Ники загаси с ожесточение цигарата си в пепелника от африканска керамика, после вдигна капачето и внимателно пусна вътре угарката. Пола си каза наум, че не е забелязала тук пълни с угарки чинийки, ползвани за пепелници.
— Имаше разправии в Темпъл Фийлдс — каза той накрая. — Но не и там, на майната си, в Бракли Фийлд — той взе пакета с цигари и почука с него по страничната облегалка на стола. — Кога ще ми позволят да взема тялото й?
Въпросът дойде съвсем изненадващо.
— Ти ли си най-близкият й роднина? — попита Пола, колкото да печели време.
— Аз съм единственият й близък човек. Майка й почина. Не е виждала нито баща си, нито двамата си братя, откакто е била деветгодишна. Израснала е в дом за сираци, също като мен. Ние двамата се грижехме един за друг. Трябва да бъде погребана, както му е редът, а няма никой друг, който би направил това за нея. Е, къде да отида, за да уредя това?
— Трябва да отидеш в офиса на коронера6 — отвърна Пола. Не й беше приятно да избягва въпроса, на който не можеше да даде ясен отговор. — Но те няма да освободят веднага тялото. Тъй като тя е жертва на убийство, ще се наложи да я задържат още известно време.
— Защо? Знам, че се налага аутопсия. Искам да кажа, и аз гледам телевизия, нали така? Това разбирам. Но сега, когато вече са направили аутопсията, защо да не мога да я взема?
— Не е толкова просто — намеси се Кевин. — Ако арестуваме някого…
— Ако? Казахте „ако“, а не „когато“? — Ники скочи на крака и започна да крачи напред–назад из стаята, палейки цигара, докато ходеше. — Може би тя е без значение, затова за нейния случай не се предвижда „когато“?
Пола почувства нарастването на напрежението у седналия до нея Кевин.
— Ето как стават тези неща. Когато арестуваме някого, той има правото да поиска втора аутопсия — за в случай че нашият патоанатом е объркал нещо. Това е изключително важно, когато има някакво съмнение около причината за смъртта. Или, както е в този случай, спорен въпрос във връзка с тялото от компетенцията на съдебната медицина.
— Майната му — Ники почти изплю думите. — При темповете, с които работите, всички може да измрем, преди да арестувате някого — той спря и облегна глава на стената. Силуетът му напомняше на алегорично изображение на Отчаянието. — А какво ще стане, ако този боклук успее да се измъкне? Колко време ще мине, преди да решите да ми я върнете?
Той започваше да се гневи. Пола прецени, че днес нямаше да научат нищо повече от Ники.
— Попитай в офиса на коронера, Ники — каза тя спокойно, но не и снизходително. — Там ще могат да отговорят на въпросите ти — тя се изправи, прекоси стаята до мястото, където стоеше той, и докосна ръката му над лакътя. Почувства твърдата кост и потръпващите мускули под дългия ръкав на блузата му. — Съчувствам ти за загубата. Вярвай ми, приемам еднакво сериозно всяко убийство — тя му подаде визитната си картичка. — Ако си припомниш нещо, което може да ни бъде от полза, обади ми се. Тя му се усмихна едва-едва. — Дори ако просто искаш да си поговориш за нея, пак може да ми се обадиш.
6
Коронер в системата на британското правораздаване — правителствен служител, медик или юрист, който се произнася официално за причината на смъртта. — Б.пр.