Стори му се невероятно, че компютърът зареди толкова бързо. В сравнение с онова, с което той бе свикнал, лаптопът беше нещо прекрасно. Ванс се върна в кухнята, за да вземе куфарчето, и го отвори на бюрото до лаптопа. Извади от него малък бележник с адреси, отвори на „U“ и въведе в търсачката първия url адрес от страницата. Влезе в някакъв безличен уебсайт, на който му поискаха парола. После отиде на буква „С“ и написа на страницата първата поредица от цифри и букви, която откри на страницата.
— С за камера9 — каза той на глас, докато чакаше страницата да се отвори.
След секунди вече имаше пред себе си екран, разделен на четири части. Едната четвърт беше потънала в пълен мрак. На другата се виждаше ярко осветена кухня и отвъд нея — трапезария; още по-нататък се виждаше частта от помещението, ползвана като дневна, с огромна, подобна на огнище камина. Ако се съдеше по пространствата и гредите по тавана, ставаше дума за преобразена селскостопанска сграда. Друга четвърт на екрана показваше същото пространство, но от друг ъгъл. Някакъв мъж лежеше на голям кожен диван. Беше с прошарена руса коса, лицето не се виждаше добре, облечен беше в тениска с някакво лого, което Ванс не разпозна, и боксерки. Встрани от него една жена седеше край бюро и пишеше на лаптоп. До нея имаше чаша червено вино. Последната четвърт показваше горната част на открита стълба, водеща към полуетаж, където беше спалнята. Трудно беше да се различават подробности, но като че ли зад спалното помещение имаше дрешник и баня.
Ванс гледаше като хипнотизиран, въпреки че на екрана не се случваше нищо особено. Самодоволна усмивка играеше по устните му. Има толкова много частни детективи с толкова малко скрупули. Само поразпитай и веднага ще откриеш човек, готов практически на всичко, стига да успееш да намериш начин да представиш нещата що-годе приемливо.
Поставянето на камерите не му излезе евтино, но си струваше всяко пени. Държеше да опознае в подробности територията, преди да се заеме с осъществяването на тази част от отмъщението си.
Затвори страницата и повтори същата операция с друг код за достъп. Този път изгледите бяха външни. На екрана се виждаше голяма къща от епохата на крал Едуард VII, разположена в просторна градина. Камерите показваха алеята към входната врата, позволяваха поглед в дневната отвън, имаше и широк кадър на задната част на къщата и изглед от алеята към къщата, видяна в светлината на близките улични лампи, къщата изглеждаше празна. Завесите бяха дръпнати, прозорците — тъмни. Ванс кимна, все така усмихнат.
— Няма винаги да е тъмно — каза той и премина към третия код за достъп.
Камерите предлагаха отново четири различни картини. Настлана с чакъл алея, водеща към дълга ниска провинциална къща, покрита с някакво пълзящо растение. Типично английска картина. В далечината се виждаше нещо, което напомняше на комплекс от конюшни, осветен с прожектори. След това самите конюшни отблизо. Беше виждал подобни места из цялата страна; сградите със стени от тухли и дърво, разделени на боксове за конете, чиято висока издръжка се плащаше от богати мъже и жени, а за тях се грижеха зле платени работници, които обичаха животните много повече, отколкото техните собственици. Някаква фигура мина през двора — движенията и бяха накъсани. Лъч светлина тръгваше от едната й ръка. С все същите накъсани движения фигурата насочи светлината на фенера към всяка от вратите поотделно, после се изгуби от поглед. Третата четвърт от екрана показваше задната част на къщата, а четвъртата — далечен кадър на пътя, от който се отклоняваше алеята към къщата. На входа към алеята беше паркирано ремарке за превозване на коне, така че оттам не можеше да мине превозно средство. Усмивката на Ванс стана по-широка. Чудесно нещо е предвкусването на удоволствието.
Успокоен от видяното, той изключи компютъра. Имаше още камери, чакащи да бъдат активирани, но сега не бе време за това. Ако разкриеха камерите му след някой от първите му удари, той предполагаше, че полицията ще провери за всички останали места, към които бе възможно да се насочи. А ако нямаше електронен сигнал, щеше да е почти невъзможно те да бъдат намерени. Така поне му бе казал Тери. Би било приятно да може да следи всички свои мишени през цялото време, но беше склонен да се въздържи, за да не загуби предимството си в играта.