Но точно когато колите започнаха да се движат по-бързо, той видя точно това, което му трябваше. Невъзможно беше да спре, затова зави при първа възможност вляво, намери място, където паркирането не беше абсолютно категорично забранено и тръгна обратно. Желанието му да затича беше толкова силно, че го прониза като болка, подобна на онази, която изпитва човек, когато му се пикае отчаяно. Но последното, което му трябваше, бе да привлече нечие внимание. Затова продължи да върви бързо, надявайки се, че ще я види, когато завие зад ъгъла.
Да, тя беше там. Не можеше да се е заблудил, въпреки че я виждаше в гръб. Очевидно беше излязла на работа. Можеше да прецени по походката й полюшваше бедра, полуизвърната към преминаващите коли, смехотворно високите й токчета караха мускулите на прасците й да се свиват като топки.
Той чувстваше как кръвта шуми в ушите му. Имаше чувството, че зрителното му поле се размазва по периферията, така че можеше да вижда ясно единствено нея. Копнееше за нея. Желаеше до болка да я откъсне от мръсотията и порока, в които бе затънала. Нима не съзнаваше колко опасно е по тези улици?
— Моя — прошепна той тихо, забавяйки крачка, за да не върви по-бързо от нея. — Моя.
24.
Алвин Амброуз преглеждаше поредния доклад, който не допринасяше с нищо за намирането на Джако Ванс. Инспектор Стюарт Патърсън се отпусна на стола срещу него и въздъхна. Изражението му напомни на Амброуз на по-малката му дъщеря, Ариел, която очевидно превръщаше цупенето в своя специалност и се стремеше да постигне в нея съвършенство.
— Това шибано издирване не води доникъде — каза Патърсън. — Защо не можете да го откриете?
„Вие“, каза си Амброуз. „Не ние“. Очевидно дори периферното присъствие на Карол Джордан в случая бе достатъчно шефът да се старае да стои колкото бе възможно по-настрана от работата на екипа си.
— Само в нашия район двайсет служители проследяват съобщения, че е бил забелязан на различни места. Хора от подразделения на полицията в цялата страна вършат същото. Възложих на друг екип да проследи записите от камерите за наблюдение, да се опитат да проследят таксито, с което е избягал. Други разговарят с персонала на затвора. От Министерството на вътрешните работи изпратиха специален екип да охранява бившата му съпруга. Правим всичко по силите си. Ако има нещо, което според вас сме пропуснали, само кажете и ще предприема необходимото.
Патърсън предпочете да не обърне внимание на искането му.
— В очите на хората ще изглеждаме като някакви шибани тъпанари. Не можем да заловим дори еднорък човек, когото цялата страна познава не по-зле от Саймън Кауъл10. Карол Джордан ще ни се присмива.
Амброуз беше шокиран. Беше свикнал да работи с един съвсем различен Патърсън, човек, който изповядваше ненатрапчиво християнската си вяра, който не се боеше да прояви съчувствие. Горчивината, породена у него от съзнанието, че е пренебрегнат, изместваше достойните му за уважение качества.
— Карол Джордан е била на предната линия последния път, когато Ванс се е развилнял. Не ми се вярва тя да има скоро поводи за смях — изръмжа Амброуз. Нямаше намерение да омекоти коментара си дори с обичайното „С ваше позволение, сър“.
Патърсън го изгледа ядосано.
— Известно ми е, сержант. Това е още една причина, поради която тя ще следи отблизо работата ни по случая.
Необходимостта да отговори бе спестена на Амброуз от влизането на един уморен на вид униформен полицай, понесъл куп хартия.
— Попаднах на нещо във връзка с таксито — каза той, прекалено изтощен, за да прояви ентусиазъм.
Патърсън се изправи на стола си и му направи знак да приближи.
— Да го видим тогава.
— Открихме колата тук, в града — каза полицаят. — Появи се на паркинга „Краунгейт“.
— Добра работа — похвали го Патърсън. — Алвин, прати хора от лабораторията да го огледат.
— Вече са изпратени — каза полицаят и се изчерви, забелязал яростния поглед на Патърсън. — Началникът беше в приемната, когато постъпи съобщението. Той задейства въпроса, сър.
— Можеше да се очаква — измърмори Патърсън. — Една възможност да имаме хората да видят, че вършим нещо, и шефът ни я измъква изпод носовете.
— Важното е, че някой действа по въпроса — каза тихо Амброуз.
— Преглеждахме записите на камерите от предишните дни — продължи колебливо полицаят. — Видяхме как колата влиза в паркинга в 9:43 вечерта. Започнахме обратно проследяване на записите от камерите по пътя и при светофарите. Според нас човекът, който е карал колата при влизането й в града, я е откраднал от паркинга в една зона за отдих на главен път М42. Защото, разбирате ли, ние проверихме записите от техните камери и видяхме таксито паркирано там преди обяд. Шофьорът не може да се види ясно, но може да е Джако Ванс с бейзболна шапка. Вижда се, че има татуировки на двете си ръце… — докато говореше, той подреждаше снимки от записите по бюрото. — После облича яке и излиза от обхвата на камерата. Часове по-късно се вижда как някакъв напълно различен тип върви покрай редицата паркирани коли. Виждате ли? Не можем да бъдем сигурни, но като че ли проверява дали са заключени вратите. А ръстът и фигурата му са съвсем различни от тези на човека, който паркира колата.
10
Саймън Кауъл (р. 1959 г.) — известен телевизионен продуцент и член на журито на шоута като Х Factor, Britain’s Got Talent, American Idol и др. — Б. пр.