— Прегледа ли записите, преди да ги изтриеш?
Тя отклони поглед. Сам си каза, че изглежда гузна.
— Онова, което барманът не ти е казал, защото не го е знаел, е, че мръсникът, който е убил Лиан, не е начинаещ. Правил е това и преди. И то неведнъж. И ако ние не го заловим, можеш да се обзаложиш, че ще го направи пак. А тъй като си му показала колко безопасно е да се добере до плячката си тук, не е изключено пак да посегне на някое от твоите момичета — Сам се ухили иронично. — Може би дори на теб.
Тя му отправи поглед, изпълнен с ненавист.
— Прегледах набързо записите от паркинга от времето, когато тя си тръгна. Бях любопитна. Ако някой от клиентите ни имаше нещо общо с това, исках да знам кой е. Заради безопасността ни. Каквото и да си мислиш, не искам момичетата ми да пострадат.
Сам поотпусна хватката си.
— И какво видя?
— Видях Лиан да излиза от задната врата и да прекосява паркинга, отивайки към далечния му край. Качи се в някаква кола и колата потегли.
Сам изпита желание да удари победоносно с юмрук във въздуха. Или да удари вместо това тази кучка, задето можеше да провали разследването на смъртта на Лиан с безразличието си.
— Каква кола? Каква беше на цвят?
— Откъде да знам каква е била шибаната кола? Да ти приличам на шибания Джеръми Кларксън11? При това записът е черно-бял. Затова единственото, което мога да кажа за цвета, е, че не беше нито черна, нито бяла.
Сега вече наистина му се искаше да я опердаши.
— Вероятно не си видяла и шофьора?
— Някакво бяло петно. Това е всичко, което видях.
— Супер, няма що — Сам не се и опита да прикрие яда си. — Предполагам, че не си записала и номера — той я пусна и отстъпи назад. — Благодаря за помощта. Ще изпратя утре униформен полицай да вземе показанията ти.
Сега тя като че ли за първи път се разтревожи истински.
— В никакъв случай. Казах ти всичко, което знам. Няма да ме клепаш пред шефа.
Сам я огледа преценяващо.
— Клубът се води на твое име, нали?
— Да. Имаш името и адреса ми. Не мога да изчезна.
— Ела тогава утре сама. Централата на полицията, не Северния участък. Попитай за отдела за разследване на особено тежки престъпления. Запомни ли?
Тя кимна.
— Отдел за разследване на особено тежки престъпления. Ако не се явиш, ще пристигна утре вечер тук с доста хора. И да си тук, и да те няма, шефът ти ще разбере, че си оказала голяма услуга на полицията. Ясно ли е и това?
Тя го изгледа злобно. В очите й проблесна гняв.
— Аз ще спазя моята част от уговорката, ти спази твоята.
Сам чу как ругае зад гърба му, докато вървеше към колата, но му беше все едно. Тя може и да беше изтрила записите на клуба, но шефът й не контролираше уличните камери. Сам беше убеден, че независимо от това в коя посока бе потеглил убиецът на Лиан, щяха да го забележат на някой запис. Дните му бяха преброени — и всичко това благодарение на Сам Еванс. Карол Джордан трябваше да оцени работата му. Тя беше на път да се махне, затова пък Сам бе стъпил на пътя към върха.
25.
Водниста слънчева светлина нахлуваше в кухнята на Тони, придавайки на всичко леко сюрреалистичен вид. Докато чакаше кафето да стане, той преглеждаше новините онлайн. Бягството на Ванс беше начело на всички сайтове — ползваха го като повод да припомнят престъпленията му и процесите срещу него. Името на Тони се срещаше в повечето материали, това на Карол — в няколко. Медиите се бяха опитали да се доберат до Мики Морган, бившата съпруга на Ванс, но когато журналистите бяха пристигнали при конефермата, в която тя и партньорката й отглеждаха състезателни коне, бяха установили, че входната алея е препречена от ремарке за коне, и че персоналът — мъже със сурови изражения — охранява строго територията. Никой не бе успял да види Мики, камо ли пък да успее да се сдобие с коментар от нея. Вместо това журналистите се бяха задоволили да интервюират незначителни личности, които някога бяха работили с Ванс. Управата на затвора не бе представена в добра светлина, но това можеше да се очаква, както се очаква утрото да последва нощта.
Не се бе вдигнал много шум около смъртта на Лиан Консидайн, най-вече защото журналистите все още не знаеха, че тя е идентифицирана. Разкриеха ли коя е била и че е водела нещо като таен двойствен живот, щяха да пощръклеят. Съквартирантите й щяха да живеят под обсада, докато капитулираха и приемеха да разкрият — или да започнат да си измислят сензационни подробности от живота й. Ако имаха малко здрав разум, щяха поне да издоят медиите, за да си платят таксите за университета.
11
Джеръми Кларксън (р. 1960) — английски телевизионен водещ, журналист и писател. Води автомобилното предаване Top Gear по Би Би Си, както и ежеседмични рубрики във вестниците „Сънди Таймс“ и „Сън“. — Б.пр.