— Може би просто е емоционално по-зрял от повечето убийци, с които си имал работа.
Тони сви рамене.
— Разбира се, това е възможно. Но първото, което ми идва на ум в случая е, че ако беше по-зрял емоционално, нямаше да изпитва нужда да върши това — той разпери ръце. — От друга страна, нима знам всичко? Току-що установих, че съм пропуснал нещо много важно при оценката на поведението на Ванс, затова точно днес не се чувствам особено непогрешим.
— А можеш ли да ми кажеш нещо, което би ни насочило по следите на убиеца?
Тони я изгледа потиснато.
— Единственото… — той се прекъсна и вторачи поглед в масата пред себе си.
— Единственото…?
Той цъкна с език.
— Не е редно да казвам това, защото не се основава на нещо повече от усещане.
— Доколкото си спомням, твоите „усещания“ неведнъж са ни вършили добра работа. Хайде, Тони. Не се опитвай да се измъкнеш.
— Имам чувството, че той отправя предизвикателство. Като че ли иска да каже: „Никоя от вас не е в безопасност. Не само най-изпадналите — отнася се до всички вас.“ Идеята е, че никоя проститутка не може да се чувства сигурна, докато той кръстосва улиците. Питър Сътклиф, Йоркшърският изкормвач13 е говорел, че трябва да се изчистят улиците. Имам чувството, че този човек таи подобна амбиция. Иска да ги уплаши дотолкова, че да ги пропъди от улиците — той взе разсеяно чашата на Пола и отпи глътка от кафето. — Не знам. Има и още нещо, което ме гризе, но не мога да разбера какво е. Има нещо около местопрестъпленията, нещо, свързано със самите убийства. Нещо ме смущава, но не мога да преценя защо.
— Е, той ги убива всеки път по различен начин. Това е необичайно, нали? — Пола придърпа кафето към себе си.
— Да, при него различията са необичайно големи. Но не това ме смущава. Съзнавам, че убийствата се различават в доста голяма степен, и класифицирам това като „необичайно, но не и необяснимо“. Има нещо друго, но не мога да го определя и това ужасно ме дразни.
— Не мисли за това. Ще се сетиш, когато си погълнат от нещо съвсем различно.
Тони изсумтя, видимо неубеден.
— Странно е. Почти имам усещане за „дежавю“. Като че ли вече съм виждал всичко това. А същевременно знам, че не е така. Дори не мога да се сетя за случай, описан в специализираната литература, при който убиецът татуира жертвите си след смъртта им. Иска ми се да можех да пропъдя това чувство, но ме чопли постоянно и ме влудява. Имате ли някакъв напредък с разследването?
Пола му разказа какво бе открил Сам предната вечер.
— Стейси работи по това. Ако нещо може да бъде открито, тя ще го открие.
— Би могла да я помолиш да провери дали има някакви мотели с директен достъп до стаите между „Летеца“ и „Танци с лисици“. Очевидно той познава добре тази територия. А такива като него предпочитат места, които са им добре познати. Сузан Блак е удавена на такова място, на което не му се е налагало да я преведе покрай рецепционист. Не ми се вярва да я е завел в собствения си дом. Надали поема подобни рискове. Но някой от онези мотели, в които се регистрираш в отделен офис, а стаите са подобни на апартаменти, в които се влиза направо от паркинга — такова нещо би отговаряло на изискванията му.
— Добра идея, благодаря — тя допи кафето си и избута стола си назад. — Всички ще ми липсват. Блейк ще ни разпилее в четирите посоки на света. Никога вече няма да мога да работя на подобно място. Това е като края на цяла епоха.
13
Питър Сътклиф (р. 1946 г.), по-известен като Йоркшърския изкормвач, е осъден през 1981 г, за убийството на тринадесет жени и нападения над още седем в периода 1975–1980 г. — Б.пр.