— Блейк е идиот — каза Тони. И в същия момент телефонът му иззвъня. Той се зае да потупва всичките си джобове, докато накрая го намери.
— Съобщение от Карол — поясни той. — Иска да дойда при вас, за да присъствам и аз на отчета на Крис.
— Какво й беше възложено? Не съм я виждала от вчера на обяд.
— Трябваше да търси трите други ченгета, които работеха с мен и Карол по уличаването на Ванс. Необходимо беше да бъдат предупредени лично, не да чакаме да научат от пресата — той се изправи. — Най-добре ще е да тръгвам натам.
— Ще ти дам десет минути преднина — каза Пола. — Последният път, когато се разбра, че сме работили зад гърба й, тя ме накара да се почувствам като развилняло се детенце — не го разбирай в положителен смисъл. Да не й даваме повод да започне да ни наблюдава.
Още щом прекрачи прага, Тони осъзна, че щеше да е по-разумно той да беше изчакал в кафенето. Карол, която седеше до бюрото на Крис, вдигна поглед, когато той влезе.
— Много бързо дойде — отбеляза тя. — Доколкото знам, имаше намерение да си останеш у дома цял ден?
— Така мислех — отвърна той. — Само че Пени Бърджес дойде да хлопа на вратата ми, затова реших да дойда да се скрия тук.
Насмалко не се впусна в подробности, но се спря навреме. Най-добрите лъжи са онези, които съдържат най-голяма доза истина, напомни си той.
Крис имаше тъмни кръгове под очите, а явно не бе имала и време да се погрижи за прическата си, след като бе станала от леглото. Не се забелязваше обичайната й напереност — приличаше на куче, което са разхождали до пълно изтощение. Прикри с ръка прозявката си, едва повдигна вежди вместо поздрав и все пак събра сили да каже:
— Какво става, докторе?14 — за да не изневери напълно на обичайния си шеговит тон.
— Всички играем по свирката на Джако Ванс — отвърна той унило, придърпа един стол и седна до двете жени. — Сигурно потрива злорадо ръце, като си представя как всички се щураме насам-натам, гонейки опашките си, как се питаме къде ли е и какво ли прави.
— Току-що говорих с колегите от Уест Мърсия — каза Карол. — Те координират търсенето. Получили са доста повече от обичайния брой обаждания от хора, които уж са видели Ванс от Абърдийн до Плимът. Но нито един от тези сигнали не се оказа достоверен.
— Един от проблемите е там, че нямаме никаква представа как изглежда сега — каза Тони. — Можем единствено да бъдем сигурни, че вече не се разхожда като карикатура на английски футболен запалянко. Вероятно носи перука, сигурно е променил и формата на брадата и мустаците си или е обръснал едното, или другото, очаквам да носи и очила с различна форма на рамките.
— Но си остава еднорък — каза Крис. — Не може да скрие това.
— Неговата протеза не е лесна за разпознаване. След като разговарях с моя приятел от министерството, потърсих модела онлайн. Козметичните покрития, които имат сегашните протези, са удивителни. Трябва да погледнеш много отблизо, за да разбереш, че не става дума за истинска кожа, а повечето хора рядко се заглеждат много отблизо в каквото и да било. При това Ванс разполага с най-съвършената протеза, която се предлага на пазара.
— Благодарение на Европейския съд за правата на човека — измърмори Карол. — Следователно това, което знаем е, че не знаем кой знае какво. Ванс действително може да бъде на произволно място между Абърдийн и Плимът. Е, как се справи ти, Крис?
Крис се поизправи на стола си и погледна в бележника си.
— Така. Леон е все още в лондонската полиция. Прави добра кариера. Той отговаря идеално на изискванията на шефовете — с висше образование, цветнокож, умен и представителен. И доказано не корумпиран — тя се усмихна на Карол. — Вече е главен инспектор към SO1915.
Тони се разсмя.
— Леон се занимава с охрана на дипломатическия корпус? Леон, който беше дипломатичен горе-долу колкото мен?
— Според приятелите ми в лондонската полиция се е научил да не си отваря излишно устата и да спазва правилата на играта. Но е спечелил уважението на колегите си и на подчинени, и на по-високопоставени. Така че аз се свързах с него по телефона и му обясних набързо за какво става дума.
— А какво каза той? — попита Тони, припомняйки си Леон с елегантните му костюми и наперената походка. Беше достатъчно интелигентен, за да си позволи да мързелува, разчитайки повече на проницателността си, отколкото на усърдие. След като се бе изкачил толкова високо в служебната йерархия, сигурно се беше научил и да работи здраво. Щеше да му е интересно да види този Леон, облагороден от усърдна работа и поемане на отговорност.
14
„Какво става, докторе?“ — американска комедия от 1972 г. с участието на Барбара Стрейзънд и Райън О’Нийл. — Б.пр.
15
Отдел на Лондонската полиция, осигуряващ въоръжено покритие на операции и охрана. Членовете му са наричани „сините барети“. — Б.пр.