— Проверявате ли информацията, която ви дават хората, когато наемат стая тук?
— Как да я проверяваме?
— Ами например искате ли от тях да ви представят някакви документи за самоличност? Проверявате ли дали регистрационните номера отговарят на марката и модела на колата в базата данни на пътна полиция?
Трехърн го изгледа така, сякаш беше извънземен.
— От мен се иска да проверявам само дали функционират кредитните им карти. Ако искат да дадат фалшиви имена и адреси, кой го е грижа?
— Ами да, за какво ви е да поддържате точен регистър? — сарказмът на Кевин не беше оценен от хлапето.
— Именно. Не си струва труда.
— Можеш ли все пак да ми разпечаташ едно копие от страницата? — попита Кевин. — Попълват ли гостите регистрационни формуляри?
— Да, ама ги изхвърляме веднага щом въведем данните в компютъра — той се захили самодоволно. — Няма да се уредиш с ДНК днес, ченге.
Кевин все повече се убеждаваше, че именно това бе мястото, което търсеше. Всеки, който бе отсядал дори веднъж тук, щеше да е наясно колко подходящо е разположението и колко небрежен е персоналът.
— Знам, че ще ти е трудно да си припомниш, Роби, но спомняш ли си някой от персонала или пък гост да се е оплаквал, че подът в някоя стая е мокър? Или че има много влага в банята? Искам да кажа, необичайно много.
— Ама че шибан въпрос — много странен — измърмори недоволно Роби. — Навсякъде в баните има вода. Вани, душове, тоалетни, умивалници. Нормално е в банята да е мокро, нали?
Кевин имаше деца и знаеше, че човек обича децата си безусловно, без значение какво казваха, правеха и като какви хора израстваха. Но му беше трудно да повярва, че някой е в състояние да обича така Роби Трехърн.
— Казах „необичайно“ — отвърна той, налагайки си да прояви търпение.
Роби се зае да рови в ухото си с показалец, после огледа резултата.
— Ами не помня коя нощ беше, нали разбираш. Но когато дойдох на смяна привечер. Карл ме попита дали знам нещо странно да се е случвало в номер пет. Защото камериерката казала, че всички кърпи били вир-вода. Подгизнали, разбираш ли. И мокетът в стаята, точно пред банята, бил подгизнал. Такова нещо ли те интересуваше?
— Да — каза Кевин и погледна отново монитора. Стая номер 5 беше наета същата нощ срещу пари в брой от някой си Лари Гайтлинг. Името не му говореше нищо. Но това поне беше някакво начало.
— Трябва да поговоря с камериерката.
— Тя идва в шест утре сутринта.
— А ако я потърся тази вечер?
Трехърн се изкиска — мек, дразнещ звук.
— Нямам представа къде живее. Не знам дори фамилното й име. Всички я наричаме Букет.
Недоразбрал, Кевин се намръщи раздразнено.
— Какво? Наричате я „кофата“19, само защото е чистачка?
— Букет, не „бъкет“. Такова й е името. Тя е туркиня — Трехърн явно беше много доволен, че успя да натрие носа на Кевин поне по тази точка. — Нямам номер на неин мобилен телефон. Единственият начин да разговаряте с нея е да дойдете тук, когато е на работа. От шест до дванайсет — това е работното й време. А може да я намерите и в големия магазин за килими по-надолу по шосето. Тя чисти понякога там — вечер, от осем до десет.
Това не беше напълно удовлетворително, но Кевин не можеше да направи нищо повече.
— Добре — каза той. — Ще дойда пак. И те съветвам да се постараеш да я намеря тук, Роби. В противен случай и ти, и шефът ти ще имате много неприятности.
35.
По пътя от Лийдс до Устър Ванс се отби в шест зони за отдих. Всеки път, когато спираше, купуваше по една петлитрова пластмасова туба и я пълнеше с бензин. Последния път, когато спря, влезе в голямата сграда, където бяха магазините, и си купи цигари и запалка. В покрайнините на Устър той се измъкна от натовареното вечерно движение и нае стая в някакъв безличен мотел. Зад себе си имаше дълъг ден и се чувстваше уморен. Уморените хора са по-склонни да допускат грешки, а Ванс никога не би допуснал това да се случи с него.
Рецепционистката почти не го погледна — дотолкова бе погълната от разговора си с друга жена от персонала.
— Закуска от шест и половина до десет — пропя тя по навик, подавайки му малкия пластмасов правоъгълник. Осветлението се включва с картата, поставяте я в контактния ключ до вратата.
Още една новост, каза си Ванс.
Когато влезе в стаята, той спусна завесите, изрита обувките си и съблече връхните си дрехи, оставайки по бельо. Пъхна се между чаршафите и включи телевизора на един от новинарските канали. Двойното убийство се бе добрало до второ място в новините, след сведенията за поредните размирици в арабския свят. Разбира се, засега не споменаваха имената на жертвите. Някакво ченге с ужасен йоркшърски акцент говореше нещо за трагедия и за различните посоки, в които се ориентира разследване то. От което Ванс заключи, че засега не разполагаха с абсолютно нищо, уличаващо него. Разбира се, щяха да се появят резултатите от съдебномедицинската експертиза. Той не си беше дал труд да прикрива следите си. Нямаше нищо против да разберат кой е отговорен за стореното. Важното беше да има достатъчно преднина, за да успее да извърши всичко, което бе запланувал, преди да напусне страната.
19
Недоразумението възниква поради сходното звучене на английската дума за кофа, bucket. — Б.пр.