— Кажи му, че след десет минути ще бъда на терминал 23А — рече Смит и побърза да добави: — Страхотна си като куотърбек12, Люсил.
— Може би заслужавам повишение? — засмя се тя. — Успех, Логан!
Самолетът на ФБР бързо се придвижи по пистата към неподвижния пътнически самолет. Достатъчно близо, за да може Логан Смит да огледа лицата на слизащите пътници, особено на тези от тях, които се насочиха към VIP изхода.
В този момент двигателите на самолета на ФБР спряха и Смит изскочи пръв, за да се насочи веднага към цивилния дежурен служител от охраната на летището, който беше предварително предупреден и сега го чакаше, готов да окаже съдействие на отряда му. Двамата мъже се здрависаха и закрачиха енергично към портала на сградата, а после поеха по металната стълба към аварийния изход — това беше най-прекия път към паркинга зад сградата. Полицаят извади своя ключ и дезактивира алармената система, след което отключи вратата. Смит пристъпи към алеята откъм фасадата на сградата.
— Здравей, Логан. Отдавна не сме се срещали. С какво искаш да започнем?
Оплешивяващият Крис Абът беше започнал да прилича на типичен чиновник, натрупал толкова много опит, че повече нищо не може да го изненада. Само погледът на леко присвитите му очи издаваше, че е запазил комбинативния си и остър като бръснач ум.
Смит му стисна ръката.
— Задължен съм ти за това, че се отзова на молбата ми.
— Няма проблем. Цялата работа е там, че Люсил ме улучи точно когато нямах нищо спешно в графика. Искаш ли да узнаеш още нещо за дамата, която преследваш така настървено?
— Моля те!
— Засякохме я на терминала, с помощта на данните за имената и багажите на пътниците от самолета на „Делта“. Тя пътува само с един сак, стандартен армейски модел. Не потърси кола под наем, а направо се запъти към такситата. — Абът погледна часовника си. — След минута би трябвало да потегли по Магистрала I-85.
— Къде води тази магистрала?
— Зависи накъде ще завие таксито. Но най-често пътниците избират маршрута до центъра на града или продължават до отбивката към магистрала I-75.
— А после?
— После се стига до Бъкхед, богаташкия квартал, както го наричаме тук. Предполагам, че тя ще потърси някоя луксозна частна вила. Познах ли?
— Не ми се вярва. Накъде може да се отправи таксито, ако не напусне магистрала I-85?
— Към Дикейтър Уей. Или ще продължи нагоре по шосето към второто летище — „Пийчтрий Дикелб Еърпорт“. Но квартирите там не са по джоба на всеки.
Абът посегна към радиотелефона си, за да отговори на сигнала. Докато разговаряше с един от своите агенти, Смит продължаваше да обмисля какъв маршрут би избрал, ако в този момент беше на мястото на Рейчъл Колинс.
— Твоите хора още ли са по следите й? — попита той.
Абът се засегна от въпроса.
— Мислиш, че ще оставя да шофира таксито някой случен тип? Разбира се, че съм се погрижил предварително да й осигуря надежден водач.
— Наистина ли?
— Прекалено много въпроси задаваш. Не се притеснявай за проследяването. Това е моя грижа, защото тук си на моя територия. Освен това съм пуснал две коли след таксито. В момента процесията се отклонява от магистрала I-85 към Ленъкс Роуд. Оттам, по всяка вероятност, ще се насочат към Ленъкс Скуер или към Фипс Плаза, където е пълно с луксозни бутици — любимото място за пазаруване и разходка на богаташите от Бъкхед.
— Къде другаде се разхождат туристите? — полюбопитства Смит.
— Често се отбиват до „Риц“ за следобедния чай или за коктейла преди вечеря.
Абът забеляза недоволството, изписано по лицето на Смит, затова реши да прекрати обясненията. Махна с ръка да го последва и се приближи към луксозния шевролет. Водачът ги очакваше, дори вече беше включил двигателя.
— Послушай съвета ми. Точно сега тя вече се намира на пет минути път от завоя към Бъкхед и Пийчтрий Роуд. Накъдето и да продължи, към „Риц Карлтън“, „Нико“ или „Радисън“, ние ще я засечем. Разбра ли?
Логан Смит кимна, вече поуспокоен.
За разлика от Смит, Инженера вече знаеше накъде се бе отправила Рейчъл Колинс.
Пристигна на Международното летище „Хартсфийлд“ в Атланта двадесет и пет минути преди полет 457 на авиокомпания „Делта“. Още щом слезе от самолета, Инженера погледна към изход 23А и веднага разпозна отряда от агенти на ФБР. От набитото му око не убягна и микробуса с антените, придружаван от още две коли за проследяване, паркирани на VIP паркинга, встрани от няколкото лимузини.
12
Куотърбек — преден защитник в отборите по ръгби и американски футбол, задължен да подава топката на нападателите. — Б.пр.