Той си пое дълбоко дъх. Ноздрите му се издуха като на жребец, надушил опасност. Сълзите замъглиха погледа му. Моли беше умряла бързо, без да се мъчи. Според фармакологичните изследвания в кръвоносните й съдове били открити следи от опиати, така че по всяка вероятност е издъхнала петнадесет секунди след инжектирането им. Всички останали следи по тялото й са резултат от въздействия след смъртта.
Смит за втори път прочете рапорта на фармаколога. Беше чувал, че са измислени какви ли не смъртоносни коктейли, но за пръв път — такава ефикасна разновидност. Но все пак не беше трудно да се досети, че толкова силни опиати се прилагат само с една цел — когато се налага да се изтръгнат показания от жертвата. Водещият разпита не е бил аматьор — успял е да дозира прецизно сместа, но не е подозирал, че сърцето на Моли няма да издържи.
„Дали не го познавам? Дали не е някой от старите врагове? Или от сегашните ми противници? Възможно ли е да е отвлякъл Моли само защото тя е знаела нещо… Например, за да разбере какво зная аз за него? От какво се е ръководел убиецът — от страх или е търсел отмъщение?“
Логан Смит се наведе напред и пръстите му започнаха яростно да удрят клавишите. Искаше да прочете имената от списъка на все още незаловените престъпници, а след него и списъка на вече заловените през последните две години. Два часа погледът му не се отдели от екрана на компютъра. Прегледаните досиета и фотографии на десетки мъже и три жени бяха предостатъчни, за да се отврати от човешкия род. Отличителен белег беше отчаянието, изписано по лицата им, въпреки опитите да го прикриват под подигравателно наглите си усмивки. На Логан му бяха познати техният гняв и презрение към нормалните хора. Помнеше терористи, взривили обществени сгради, пълни с жени и деца. Знаеше колко бяха жертвите от откосите на автоматите на обезумели, подивели от злоба психопати.
Отново, за кой ли път вече, го завладя съмнението, което го мъчеше от години: „Защо все още има хора, които изпитват толкова дълбока, яростна омраза към себеподобните си?“.
Още дълго Логан Смит продължи с проверките на досиетата на престъпниците, които беше арестувал през многогодишния си стаж във ФБР. Люсил, останала в сградата на ФБР в Лос Анджелис, беше с една крачка пред него, защото именно тя трансферираше информацията към неговия преносим компютър, като черпеше сведения от компютърната зала в подземията на централната картотека на ФБР. Ровенето из стотиците архивни записи с телефонни заплахи за бомбени атентати причини на Люсил Паркър доста главоболия. Но най-много трудности създаде издирването на роднините и близките на заловени терористи — Логан не изключваше вероятността някой от тях да е причинил смъртта на сестра му, за да отмъсти за присъдата срещу своя брат, син или друг роднина. До началото на деветдесетте никой не обръщаше внимание на специалния отряд за борба с тероризма. Но после се заредиха заплахите от бомбени атентати — като Юнабомбър8 и Уейко9 — и отделът на Логан Смит внезапно стана по-популярен от моден шлагер. Тогава на Логан неведнъж му се налагаше да се среща не само с терористите, но и с техните роднини и близки.
Той отново прегледа списъка с подозрителните лица, като елиминира почти всички, с изключение на две имена, които му се струваха най-вероятни. На този първоначален етап от разследването Логан беше длъжен да проявява изключителна предпазливост, защото от опит знаеше до какви фатални заблуди може да доведе изграждането на невярна хипотеза за убиеца. Но имаше и факти, неподлежащи на съмнение — убиецът е притежавал някакви медицински познания, разбирал е от фармакология и е умеел да комбинира лекарства, познавал е вътрешния служебен ред във Военната прокуратура. Най-важното обаче беше умението му да забърква смъртоносни коктейли от опиати и стимуланти.
Смит изпрати по електронната поща обратно на Люсил двете имена, след което стана и се отправи към кабината на летците. Пред входа на сервизните помещения той видя стюардесите, седнали около масата с подносите с напитки, готови да бъдат поднесени на пътниците в двата салона. Едно от момичетата го забеляза преди другите и веднага се надигна, за да го обслужи, но Логан поклати глава и сам си наля чаша сода. Взе чашата и бутилката сода и ги отнесе до мястото си.
Сега идваше по-трудното — да изчака два часа. Не можеше да се заеме с нещо друго, защото не знаеше какви вести ще му изпратят от Вашингтон.
Моли беше мъртва. Президентът беше пожелал да разговаря с него. Зад президента всъщност стоеше съдията Саймън Естърхаус. Смит не познаваше добре този съдия, наскоро предложен за член на Върховния съд. Помнеше само, че беше председател на сенатската комисия, разследваща загадъчната смърт на генерал Грифин Норт.
8
На 3 април 1996 г. в Монтана е арестуван Тиодор Качински, с прякор „Юнабомбър“, обвинен в убийството на трима души и заподозрян за още четири убийства в поредица от бомбени атентати. — Б.пр.
9
През 1993 г. след 51-дневна обсада в Уейко, Тексас, загиват четирима агенти на ФБР при щурма с бронирани коли и сълзотворен газ срещу укрепения лагер на сектата „Клонка Давидова“. При атаката са убити седемдесет члена на сектата. — Б.пр.