— Не довършихте цитата — упрекна той Блейс, — това е толкова присъщо за вас, Други човече. За Бог вие не сте нищо друго, освен струйка дим. И съдбата ви е също в Божиите ръце — нали знаете това!
Казвайки всичко това, той се приближи към Блейс и щракна с костеливите си пръсти пред носа му, подчертавайки последните си думи. Блейс се разсмя, но веднага осъзна, че почти е загубил контрол над ситуацията.
— Ох, какви сте глупачета, малки глупачета! — меко изрече той. — Гледайте! — Кучетата виновно го погледнаха, като току-що напишкали се кутрета. — Този е родом от Мара — посочи Блейс към екзотика, — и е съвсем безобиден. Екзотиците по принцип отричат всяко насилие — всяко! Беше нужен само един пистолет за онзи фанатик ей там. А този старец? — И той посочи дорсаеца. — Лично аз не бих рискувал да затворя нито един от вас — дори и въоръжен — в една тъмна стая заедно с него — дори и невъоръжен, ако искам отново да видя човека си жив.
Той млъкна и по виновните лица на Кучетата разбра, че те са осъзнали грешките си.
— Вие тримата ще наблюдавате коменданта — заповяда Блейс, вече възвърнал увереността си, — а останалите двама нека наглеждат религиозното ни приятелче. Е, а аз все някак ще се оправя с екзотика. — И той се усмихна, опитвайки се да разведри обстановката.
Пистолетите се завъртяха в съответните посоки. Блейс се обърна към квакера:
— Имам подозрения, че вие изобщо не можете да се държите учтиво.
Той гледаше горящите очи на стария квакер и чувстваше, че той никога няма да постигне тази вяра, която бликаше от очите му.
— Тежко ви — тихо и тържествено заговори квакера, — тежко ви на вас, Други човече и на цялата ви пасмина.
Блейс с труд откъсна очи от него.
— Къде е момчето? — попита той едно от Кучетата.
— Търсихме го… — Това беше едва ли не прошепнато. — Той е някъде… някъде тук наблизо.
Блейс рязко се извърна към старците, чувствайки, че трябва да побърза.
— Ако той е тръгнал нанякъде, то все някой от вас тримата трябва да знае закъде!
— Не. Той… — Екзотикът се поколеба. — Може би е излязъл да се поразходи или се е качил в планината…
Блейс впи очите си в безизразното лице на стареца. Стараеше се да концентрира и привлече вниманието му, за да го докара до състояние на лека хипноза — тогава може би онзи щеше да му отговори.
— Това, което се опитвате да направите, е глупаво — тихо отбеляза екзотикът, поглеждайки иронично Блейс. — Всеки вид хипноза изисква поне неосъзнато сътрудничество от страна на обекта, върху който се прилага.
Справедливостта на думите му практически обезоръжи Блейс. Той започна да се притеснява.
— Като че ли вие искате нещо от… — започна той, но екзотикът го прекъсна:
— Работата е там, че вие просто ме подценихте. Един генерал някога бе казал, че изненадата се равнява на цяла армия… — и изведнъж се хвърли напред към гърлото на Блейс.
Атаката беше доста неумела, но Блейс въобще не я очакваше и преди да успее да съобрази какво става, тренираното му тяло вече бе реагирало и отхвърли екзотика встрани.
В същия момент едно от Кучетата, държащо квакера на мушка, стреля в екзотика и онзи рухна на терасата. Квакерът пък се метна мълниеносно към Кучето, което държеше под прицел дорсаеца.
Дорсаеца на свой ред реагира веднага, щом видя екзотика да пада. Той се хвърли напред и нападна един от бойците, които го пазеха. Партньорът на нападнатия стреля по него, но не улучи.
Дорсаецът нанесе саблен удар в гърлото на онзи, към който се беше хвърлил първоначално. После се завъртя, докопа другия и го хвърли право под изстрелите на двете Кучета, които пазеха Авдий. В същото време един от въоръжените стрелци, в който се бе вкопчил квакера, успя да стреля два пъти. Точно тогава дорсаеца го сграбчи, и те заедно рухнаха на земята, като стрелеца остана отгоре. И изведнъж битката свърши.
Екзотикът лежеше на едната си страна, недалече от квакера, който сякаш внимателно се взираше в мъртвия си приятел. Блейс почувства как нещо трепна вътре в него, докато ги гледаше. „Ето какво става, когато изпуснеш контрола над нещата“, помисли си той.
Две от Кучетата бяха мъртви. Единият бе този, който дорсаеца прасна в гърлото, а другия — онзи, който бившия войник бе хвърлил под изстрелите. Още един се гърчеше и високо стенеше на терасата. От оставащите двама единият все още лежеше върху мъртвия дорсаец, а втория, изправен пред Блейс, пое цялата мощ на гнева му.
— Идиоти такива! — каза тихо, но яростно Блейс. — Нали ви казах да държите на мушка дорсаеца?
Мълчание.
— Добре — въздъхна Блейс, — вдигнете го. — И той посочи към ранения. После се обърна към боеца, лежащ върху дорсаеца: — Стига си се търкалял — и го побутна с крак, — вече всичко свърши.