Настъпи тишина.
— Блейс — бавно изрече Дахно, гледайки го тежко, — я обясни по-подробно какво точно имаш предвид?
— Работата е там — промълви Блейс, — че моите планове как да се използва Организацията са много по-далновидни, отколкото твоите. Аз си имам солидна причина да си осигуря контрола над всички светове. Имам намерение да променя историята, и затова ще са ми нужни страшно много хора — достатъчно много, че да управлявам населението на всички Нови светове, с изключение на дорсайците и екзотиците.
Той млъкна.
— Продължавай — тихо се обади Дахно. — Засега чух само част от обясненията ти, а когато чуя всичко, ще ти кажа мнението си. Защо ни е нужно всичко това?
— Защото в противен случай хората ще измрат. Това ще стане след около триста до към хиляда години, не по-късно.
— Защо мислиш така?
— Човечеството твърде рано е излязло в космоса. И Другите са последната му надежда за спасение. Ако не успея да го предотвратя, гибелта на човечеството ще бъде неминуема. Но съм сигурен, че ако разполагам с промишлената мощ и военния потенциал на всички Нови светове, ще успея.
— А те за какво са ти?
— За да завзема Старата Земя, а най-вече — мозъкът и сърцето й — Последната Енциклопедия — каза Блейс. — Само Другите са способни да вкарат свежа кръв в изнемогващото тяло на човечеството, давайки му най-хубавото от създаденото на Новите светове. И едва след това, когато вече ще сме достатъчно зрели и ще бъдем достойни да заемем мястото си във Вселената.
— Блейс — каза Дахно, — май нещо се е объркало в главата ти. Или може би така си е било по начало. Ще са ти нужни стотици години, за да осъществиш всичко това. И костите ни отдавна ще са се превърнали в прах, преди усилията ти да дадат какъвто и да било резултат.
— Съгласен съм — кимна Блейс. — Това за нашите кости е точно така. Затова пък човечеството ще тръгне по пътя, по който е трябвало да поеме след достигането на определено развитие в технологиите, но точно тогава твърде бързо се е разпръснало, заселвайки се на другите планети. И в края на краищата то ще се състои от хора като мен и теб.
— Блейс — меко произнесе Дахно, — вече не си мой вицепрезидент. Не ми трябват ненормалници на такъв пост. Но това не е всичко. Аз създадох тази организация, аз я управлявам, и аз смятам да я управлявам и занапред. Не знам доколко си успял да заразиш с идеите си останалите ми вицепрезиденти, но мисля, че нито един от тях не взима на сериозно бъдещето, за което ми говориш сега. Те искат да живеят добре сега, без да му мислят много-много, а не да си блъскат главите над бъдещето на човечеството.
— Те не знаят нищо за това — отвърна Блейс. — Ти си единственият, на който съм го казал. Пък и досега въобще не съм се осмелявал да го спомена на глас. Правя го, само защото си ми нужен.
— Според мен ти въобще не ме слушаш, Блейс. Току-що те уволних. Ти си направо опасен. Не се нуждая повече от услугите ти.
— Всъщност, от теб почти нищо не зависи — каза Блейс. — Когато обикалях другите светове, аз посях семената на единственото бъдеще, което може да ни спаси, и те намериха благодатна почва, готова да ги приеме. Амбициите на хората, които някога си поставил начело на филиалите си, вече са много по-високи. Те си мислеха, че аз съм твой посредник. Но всъщност си имаха работа единствено с мен. Те вече доста са разширили състава на организациите си и са готови да заемат водещите позиции на всеки от световете, с изключение на Дорсай, Мара и Култис.
— Ти си хвърлил семена? — подсмихна се Дахно. — И може би дори си подредил нещата така, че да се съберат преди уговореното време? Добре, когато те се появят тук, ще видиш как за нула време ще им избия тези мисли от главите и всичко ще си тръгне постарому.
— Няма да стане — възрази Блейс. — Самият ти си им внушавал да се стремят към върха. А аз просто им показах как да го направят. Дори и на тебе ти показах — още там, на Асоциация, и тогава ти почти се беше съгласил с мен.
— Почти, именно така беше — потвърди Дахно. — Тогава просто трябваше да спечеля малко време. Изобщо не съм във възторг от факта, че си отменил покушението. Сега трябва да измисля нещо друго. И още нещо — каквото и да си говорил на хората ми за разширяване на Организацията, аз в никакъв случай не мога да си го позволя. Ще видиш, че вицепрезидентите ми ще направят това, което аз кажа.
— Може и да успееш — каза Блейс, — но няма да го направиш.
Дахно го изгледа:
— Че защо не?
— Защото аз изобщо не бях длъжен да напускам Асоциация и да идвам тук.
— Нещо не те разбирам — произнесе Дахно.
Блейс изведнъж ясно почувства заплахата, лъхаща от брат му. Пропукването на изгарящите в камината цепеници из един път му се стори необикновено силно. Тишината в библиотеката беше направо оглушителна.