— Не мисля, че ти осъзнаваше какво точно имах предвид тогава — просто в момента нямаше друг изход. От самото начало Кучетата нямаха никакъв шанс да победят Защитниците на Маккей. Та те са ветерани, опитни бойци, участвали са в много църковни войни. Свикнали са да работят в екип. А какво имаш ти — шепа младежи, които са тренирали единствено в гимнастическия салон и на стрелбището. Дори и да беше станало чудо и Кучетата да успееха някак си да убият Маккей, пак нищо нямаше да постигнеш.
— Защо? — настоя за отговор Дахно.
— Конфликтът между Кучетата и Защитниците нямаше да остане незабелязан от пресата, дори и да беше използвал цялото си влияние, за да го потулиш. Голяма част от връзките ти се дължат на надмощието на Петте Сестри и подкрепата на останалите ти клиенти от Палатата. Сега Петте Сестри са в немилост, а клиентите ти гледат колкото се може по-бързо да прекъснат всякакви връзки с тях, а това означава и със самия тебе също — точно както плъховете напускат потъващия кораб. — Той направи пауза. — Аз нямам представа дали си виждал хората, които защитават Маккей — може би си, и навярно и ти си почувствал, че твоите Кучета нищо не струват пред тях — продължи Блейс. — При всички случаи няма как да не ти е било ясно, че ще последва политически скандал, а пресата ще го лапне като топъл хляб. При една такава ситуация, като тази, която е налице сега на Асоциация, само човек, който се е издигнал достатъчно високо, ще оцелее — другите отдолу ще потънат. Маккей беше на върха още преди да заминеш, и на теб ти оставаше само да изчакаш развоя на събитията. Можеше да спасиш себе си и Петте Сестри, единствено ако беше убил Маккей.
— Точно това имах предвид в началото — уточни Дахно.
— Но тогава едва ли си предполагал, че планът ти може да се провали и че ще ти трябва изкупителна жертва, върху която да стовариш вината за провала на Кучетата.
Той отново млъкна. Дахно също мълчеше и го гледаше, а в очите му гореше гняв.
— Ако властите започнеха разследване, веднага щяха да се натъкнат на центъра за подготовка на Кучетата — продължи Блейс, — а оттам щяха да узнаят и за връзката им с Броули. Но ти не можеше да разчиташ на предаността му. Още на първия разпит той щеше да клекне и да се разкапе, като полята с киселина хартия. А ти на всяка цена трябваше да отклониш вниманието от себе си. И затова някой трябваше да живее в апартамента ти, да използва кабинета ти в офиса и той щеше да е човекът, върху когото Броули щеше да стовари цялата отговорност за атентата. И този човек бях аз!
— Аз съвсем нямах предвид това… — започна да обяснява Дахно и изведнъж се спря.
— Не, братко мой — та вие никога не поглеждате отново към нещо, което не ви харесва — поклати глава Блейс. — Вие винаги се стараете да гледате в обратната посока. Ти напусна Асоциация и ме остави да отговарям за всичко. Ако оцелеех, щях да пристигна тук цял и невредим. Ако загинех, ти си се утешавал с мисълта, че в крайна сметка и Маккей щеше да е мъртъв и тогава спокойно ще можеш да се върнеш на Асоциация.
Блейс замълча, изчаквайки реакцията на Дахно. Но Дахно само го гледаше и клатеше глава.
— Скоро вицепрезидентите ще започнат да пристигат — продължи Блейс. — Те ще се обръщат само към теб, а не към мен, въпреки че аз съм в дъното на нещата, но те не го знаят. Но при всички случаи те искат това бъдеще, за което им говорех. И работата по осъществяването му вече върви с пълна пара. Те привличат в редиците си все нови и нови Други. И тогава какво ще правиш, а, Дахно?
Дахно продължи да стои неподвижно. Но заплахата, която се излъчваше от него, вече я нямаше — на нейно място се бе появила само една нечовешка умора.
— Добре — произнесе най-накрая той. — Признавам, че наистина се чувствах в опасност. Просто беше твърде късно да променям каквото и да било. Във всеки случай сега не ми остава нищо друго, освен да започна всичко отначало на някой от Новите светове.
— Ако наистина искаш това — тогава прекрасно — рече Блейс. — Ти вече си много уморен, Дахно, като лекар, който всеки момент могат да извикат при някой болен и който носи бремето на едно непрекъснато дежурство. — Той със симпатия погледна към брат си. — Нека ти предложа нещо по-добро. Въпреки че както вече казах, изборът е изцяло твой.
Дахно го погледна и изведнъж на лицето му светна старата, обичайна за него усмивка.
— Че какво толкова можеш да ми предложиш ти, братленце? Какво си ми приготвил? По всяка вероятност — нищо.
— Не, мисля, че имам нещо, което ще ти хареса — отговори Блейс.