Я. Засурски
Развенчаната американска мечта
Теодор Драйзер е сред най-видните представители на американската литература от нашето столетие. Велик писател реалист, той развива творчески в романите, разказите, очерците и памфлетите си традициите на своите предшественици — Томас Пейн, Марк Твен и Уолт Уитман.
Драйзер е роден на 27 август 1871 година в затънтеното градче Тера Хот, щата Индиана, в бедно семейство. Едва седемнадесетгодишен, бъдещият писател заминава за Чикаго, за да изкарва сам прехраната си. През 1892 година, след като е хвърлил много усилия, за да се самообразова, той започва работа като репортер в един вестник и има възможност да се запознае отблизо с живота в страната, с бездънната пропаст между бедни и богати. Тогава съзрява и замисълът на първите му творби — романите „Сестра Кари“ (1900) и „Джени Герхард“ (1911). Скоро излизат и първите две части от „Трилогия на желанието“ — „Финансист“ (1912) и „Титан“ (1914), романът „Гений“ (1915), пътеписите „Пътешествие на четиридесет години“ (1913) и „Отпуската на един човек, роден в Индиана“ (1916), „Американска трагедия“ (1925), едно от най-силните произведения в литературата на САЩ, в което писателят изобличава американския капитализъм като цяло, американския начин на живот, публицистичният сборник „Трагична Америка“ (1931), отразил сближаването на Драйзер с революционните сили в страната и с американската работническа класа и ознаменувал нов етап в творчеството и живота на белетриста.
Теодор Драйзер смята, че една от основните задачи на американската литература е да разобличава пороците на капиталистическа Америка — през 1930 година, когато анализира насоките в развитието на прогресивното изкуство в САЩ, той отбелязва, че социалната сатира трябва да е сред водещите жанрове в американската литература. Дарбата на писателя, социалната насоченост на неговото творчество намират особено ярко въплъщение в „Трилогия на желанието“, реалистична епопея в три части — „Финансист“, „Титан“ и „Стоик“, последната от които остава недовършена и е издадена едва след смъртта на Драйзер.
Драйзер започва да пише трилогията, след като се запознава със съдбата на чикагския милионер Чарлс Т. Иъркс — той е поразен, че след смъртта на магната през 1905 година натрупаното от него състояние буквално се стопява, прахосано от близките му, които водят безкрайни дела за наследството, а самият Иъркс се чувствува в залеза на живота си уморен и опустошен. Веднага щом написва „Джени Герхард“, Драйзер се залавя да събира материал за своята трилогия, която първоначално онасловява „Финансист“ и която съществено се различава като време на действие и особено като жизнена фактура от предишните творби на писателя.
За да пресъздаде обстановката, в която се възпитава и расте централният герой на трилогията Франк Каупъруд, възхода му в света на бизнеса, Драйзер не може да се осланя единствено на жизнения си опит и на наблюденията си. В своето семейство и среда той е срещал хора като Кари и Джени, но не и като Каупъруд, като репортер се е сблъсквал с милионера от рода на Карнеги, Армър и Фийлд, но това не е достатъчно, за да претвори правдоподобно характера на финансиста. Ето защо писателят най-внимателно изучава чуждия за него свят на финансовите босове, запознава се с тритомната „История на богатствата в Америка“ на Густавус Майър и с „Побеснелите финансисти“ на Томас Лоусън, преди да избере Йъркс за прототип на своя герой, събира биографични материали за двадесетте най-богати американски капиталисти, усвоява в тънкости механизма на борсовите операции. През 1911 година Драйзер вече започва да пише „Финансист“ и донякъде променя първоначалния си замисъл, решава вместо в един да разкаже в три романа със същото заглавие за Йъркс, а след време онасловява втората и третата част от трилогията „Титан“ и „Стоик“, а целия цикъл „Трилогия на желанието“.
Осланяйки се в развитието на сюжетната линия върху кариерата на Чарлс Т. Йъркс, писателят доста точно се придържа към биографията на милионера. Йъркс започва да се издига към върховете на финансовия Олимп във Филаделфия, сетне се прехвърля в Чикаго, където влага капиталите си в строежа на трамвайните линии, и накрая прекосява океана, за да си опита късмета в Лондон и да премери силите си с магнатите от лондонското Сити. Съответно и в „Трилогия на желанието“ се променя мястото на действие — във „Финансист“ героят трупа състояния и се въвлича в борсовите спекулации във Филаделфия, в „Титан“ го виждаме вече в Чикаго, в „Стоик“ — в Лондон. Пристъпвайки към отделните части на трилогията, Драйзер вече е изучил живота на Йъркс в тези градове, разговарял е с хората, които са го познавали, обиколил е местата, по които той е ходел, прегледал е теченията на местните вестници. И благодарение на огромната предварителна подготовка писателят пресъздава в „Трилогия на желанието“ подробностите от живота на своя герой с прецизността, характерна и за първите му романи.