Джоузеф Грийн
Реакцията на енота
Мъчителното съвещание по стратегическите въпроси се проточи до три часа през нощта. През последните три денонощия съветникът Джоунз бе спал инцидентно, в най-неудобни пози в самолети и леки коли. И сега, крачейки по просторния хол на Космическия център „Кенеди“, той едва придвижваше сякаш налетите си с олово крака. Чувстваше се толкова уморен и разбит, че вече изобщо не можеше да мисли. Освен това смяташе, че не отстоява, така както трябва, позициите на държавата срещу непрекъснатия натиск на представителите на военното министерство.
Кратката нощна разходка до паркинга за коли на висши чиновници (декември във Флорида не е студен) освежи Джоунз. Той включи двигателя и излезе от Центъра по парковата алея на юг, карайки към обширния жилищен комплекс, наречен Мерит Айлънд. Милдрид бе предпочела къщата на родителите си, където живееше възрастната й майка, пред луксозния апартамент, предназначен за висши държавни служители, съвсем близо до военновъздушната база „Патрик“.
Преди четири дни огромен космически кораб с множество отражатели се установи на стационарна орбита около Земята и увисна над Атлантическия океан, на хиляда и шестстотин километра от Габон. Паниката, обхванала света, се засили още повече, когато след двайсет и четири часа в областта на ниските честоти един изкуствено звучащ глас предаде на английски език кратко съобщение. Пришълците обявиха, че им е необходим деутерий (без да уточняват точно колко), който смятат да вземат от океана. Нямали никакви претенции към другите природни ресурси на човечеството.
Късото послание успокои мнозина, но не спря започналата вече широкомащабна военна подготовка. След четиридесет и осем часа без всякакви предупреждения пришълците вдигнаха гигантски воден смерч в океана, точно под своя кораб. Смерчът се издигна като мъглив цилиндър с ширина над триста метра, устремявайки се към Космоса. След девет часа той достигна неидентифицирания космически кораб, по всяка вероятност без да промени размерите си, и го напусна под формата на водна пара.
И тогава започна истинската паника.
Президентът на САЩ, без да разчита на помощ от ООН, учреди Обединена правителствена комисия със специално предназначение. От администрацията на Белия дом в нея влезе помощникът на държавния секретар Джоунз. Той имаше богат опит в контакта с някои странни цивилизации, които водеха все още твърде затворен начин на живот в труднодостъпните райони на нашата планета. В същото време Министерството на отбраната бе установило връзка с пришълците чрез базата „Патрик“, използвайки станцията в източната изпитателна зона. Тази зона преминаваше през Атлантика от Флорида до Южна Америка и бе покрита със станции за следене, обзаведени с най-нова техника, което им позволяваше постоянно да наблюдават кораба на пришълците. Комисията с особено предназначение се разположи в базата „Патрик“ и започна работа в две направления — от една страна, се занимаваше с усилена подготовка за военно нападение на пришълците в случай на необходимост, а, от друга, не прекъсваше опитите да установи контакт с тях, който би позволил да започнат преговори.
Така че съветникът Джоунз заедно със съпругата си и по-малката си дъщеря се върна в родния си край — Флорида, където бе израснал в сянката на кулоподобните радиолокационни антени на Космическия център „Кенеди“, понесъл всичките несгоди, които са съдба за негъра…
Умората, смазала мозъка, бе забавила и реакциите му, все пак вече бе на шейсет и една, макар че с всичка сила се стараеше да се поддържа във форма. Вниманието му бе отслабнало, когато на завоя видя ниска тъмна фигура да пробягва през пътя. Опита се да спре, но вече бе късно…
Територията на Космическия център „Кенеди“ досега бе запазена от значително застрояване. Тук, на земята, покрита с гори, блата и портокалови горички, властваше живата природа, охранявана като държавна собственост. Съществото, което бе застинало в светлината на фаровете, бе голям енот, излязъл на нощен лов.
Джоунз буквално почувства как усещането за опасност се вмъкна в съзнанието на животното, когато фаровете неочаквано го осветиха. Енотът се обърна (мигновена, интуитивна реакция), за да посрещне приближаващия се враг — с отворена уста, малките кучешки зъби, оголени в бойно ръмжене, опашката, вдигната нагоре, заплашително намръщена муцуна — истински бандит в черна маска.
Сякаш времето бе спряло, докато Джоунз намери педала на спирачката и го натисна, не искаше да рискува да завие. В ясен контрастен фокус той видя малкото животно, притиснало се към земята, замряло, готово да се бие — инстинктът подсказваше на енота, че само така може да се посрещне надвисналата опасност. В следващия миг се чу глух удар, бронята удари приелия предизвикателството енот и го отхвърли встрани, смазан и обезобразен, мъртъв, преди още да докосне земята.