Както ставаше с много военни и търговски служители на фирми, семейството на Кларк беше свикнало той да заминава без предизвестие и за нередовни периоди. Също бяха свикнали да се появява без предупреждение. Това бе почти като игра и жена му, макар и странно, нямаше нищо против нея. В настоящия случай той взе кола от гаража на ЦРУ и кара сам до Йорктаун, щата Вирджиния, в продължение на два часа и половина, за да обмисли операцията, която щеше да започне. Когато отби от междущатското шосе 64, беше успял да отговори на повечето от процедурните въпроси, макар че точните подробности трябваше да почакат, докато разгледа пакета разузнавателна информация, която Ритър обеща да му изпрати.
Къщата на Кларк беше от типа, в който живеят изпълнителни директори от средно равнище — тухлена сграда с четири спални и разделено на две фоайе, разположена върху един акър земя, засадена с дълголистни борове, характерни за американския юг. От нея се стигаше с кола до Фермата за десет минути. Фермата представляваше мястото за обучение, използвано от ЦРУ, чийто адрес за получаване на пощата е в Уилямсбърг, Вирджиния, а всъщност тя е по-близко до Йорктаун в съседство с място, където военноморският флот съхранява балистични ракети за изстрелване от подводници, както и техните ядрени бойни глави. Мястото, където живееше, основно беше обитавано от служители от ЦРУ, което изключваше необходимостта от измислянето на сложни истории за пред другите съседи. Разбира се, семейството му имаше доста добра представа за нещата, които вършеше. Двете му дъщери — Меги на седемнадесет години и Патриша на четиринадесет — понякога го наричаха „Тайния агент“. Прякора бяха взели от повторенията на телевизионния сериал на Патрик Макгуън51 по един от кабелните телевизионни канали, но знаеха, че не трябва да обсъждат тези неща със съучениците си — макар че предупреждаваха приятелите си да се държат колкото е възможно по-отговорно пред баща им. Това предупреждение беше излишно. Инстинктивно повечето от мъжете внимаваха как се държат в присъствието на мистър Кларк. Джон Кларк нямаше рога и копита, но рядко се налагаше да отправя повече от един поглед, за да стане ясно, че с него не може да се будалка никой. Съпругата му Санди знаеше и повече от тези неща, включително и какво бе вършил, преди да започне да работи за ЦРУ. Санди работеше като медицинска сестра, която обучава начинаещи колежки в операционната зала на местната болница. Тя бе свикнала да се справя с екстремни ситуации и се чувстваше спокойна, че съпругът й разбира какво означава това, макар и от друга гледна точка. За жена си и децата си Джон Теренс Кларк беше предан съпруг и баща, макар понякога прекалено покровителствен. Меги веднъж му се бе оплакала, че изплашил евентуален „сериозен“ приятел само с един поглед. Въпросното момче по-късно беше заловено да кара в пияно състояние, което доказа правотата на баща й за нейно разочарование. Също така в сравнение с майка им много по-лесно се съгласяваше с някои привилегии и винаги, когато си беше у дома, предлагаше съчувствие. Вкъщи съветите му винаги биваха поднасяни тихо и обосновано. Говореше с мек глас и се държеше спокойно, но семейството му знаеше, че извън дома той е напълно различен. Това не ги интересуваше.
Спря колата до гаража точно преди вечеря, като занесе куфара си с два костюма в кухнята, откъдето идваше приятен мирис. Санди неведнъж беше изненадвана, за да се притеснява от факта, че готви прекалено много.
— Къде се губиш? — попита риторично тя, а след това започна обичайната игра на познаване. — Не си се опекъл кой знае колко. Да не си бил в някое облачно или студено място?
— Прекарах повече от времето си на закрито — искрено отговори Кларк. „Бях закъсал с двама клоуни в един проклет комуникационен фургон на хълм, заобиколен отвсякъде с джунгла. Точно като в лошото старо време. Почти.“ Тя имаше достатъчно интелект, за да не пита никога къде е бил. Пък и не трябваше да знае тези неща.
— Колко време…
— Два дни, а след това отново трябва да тръгвам. Важно е.
— Нещо във връзка с… — Тя кимна с глава към телевизора в кухнята.
Кларк само се усмихна и поклати глава.
— Според теб какво е станало?
— От това, което виждам, ми се струва, че наркотрафикантите са извадили голям късмет — каза той.
Санди знаеше какво мисли за тях съпругът й и защо. Всеки има нещо, което мрази. Това бе обектът на неговата омраза — и на нейната. Тя работеше като сестра от твърде дълго време и прекалено често виждаше резултатите от злоупотребата с разни вещества, за да разсъждава другояче. Това беше едната от темите, за които бе разговарял с момичетата и те, макар и толкова непослушни, колкото всички две здрави деца, никога не се доближиха до тази линия, камо ли да я прекосят.