След като разположи двете огневи групи, той и Чавес тръгнаха, за да заобиколят северната страна на пистата. Водеше Чавес. Всичко вървеше добре. Двете цели все още се шляеха наоколо, пушеха цигарите си с марихуана — или кой знае какво друго — и разговаряха достатъчно високо, за да ги чуят на сто метра в гората. Чавес беше планирал внимателно приближаването, като черпеше познания от патрулирането по края на пистата от предишната нощ. Не срещнаха никакви изненади. След двадесет минути свърнаха назад и отново видяха пистата. Започнаха да се движат по-бавно.
Чавес пак водеше. Тесният път, който следваха камионите, за да стигнат дотук, представляваше удобен ориентир. Придържаха се от северната му страна, като по този начин щяха да се намират извън полето за стрелба на картечниците. Видяха колибата точно навреме. Както беше планирано, Чавес изчака офицерът да скъси разстоянието от десет метра, което използваха за приближаването. Комуникираха със сигнали с ръце. Чавес щеше да отиде напред, а капитанът вдясно от него. Сержантът ще стреля, но ако нещо се обърка. Рамирес ще се намира на място, от което ще може да му осигури незабавна подкрепа. Капитанът сигнализира с четири тирета от морзовата азбука, чукайки по бутона за излъчване, и получи два сигнала в отговор. Взводът се намираше на мястото си в далечния край на пистата. Хората знаеха какво предстои и имаха готовност при нужда да изиграят ролята си.
Рамирес махна с ръка на Динг да тръгва напред.
Чавес пое дълбоко дъх, изненадан от бързината, с която биеше сърцето му. В края на краищата това го е правил стотици пъти. Разтърси ръце, за да се почувства по-свободно, а след това нагласи катарамата на ремъка на оръжието си. Палецът му се плъзна върху селектора и включи автомата си МП-5 за стрелба на залпове от по три куршума. Мерникът беше боядисан с малко тритий52 и светеше достатъчно, за да се вижда в почти пълната тъмнина на екваториалната гора. Очилата за нощно виждане бяха прибрани в джоба му. Само ще му се пречкат, ако се опитва да ги използва.
Започна да се движи много бавно, като заобикаляше дървета и храсти и търсеше твърда опора или разчистваше листата с пръстите на краката си, преди да стъпи. Всичко беше съвсем сериозно. Очевидната напрегнатост на тялото му изчезна, въпреки че нещо, подобно на бръмчене в ушите му, подсказваше, че това не е упражнение.
Ето.
Стояха на открито на около два метра един от друг и на двадесет метра от дървото, на което се облегна Чавес. Все още разговаряха и въпреки че можеше да разбере думите им достатъчно лесно, по някаква причина те му се струваха толкова чужди, колкото кучешки лай. Динг можеше съвсем лесно да се приближи още, но не искаше да рискува, а и двадесет метра бяха напълно достатъчни. Имаше поле за стрелба срещу двамата покрай още едно дърво.
„Добре.“
Бавно вдигна автомата, центрира кръга на предния мерник в отверстието на задния, убеди се, че вижда целия бял кръг, и насочи тънкото парче метал в центъра на кръга към черната, кръгоподобна маса, която представляваше задната част на човешка глава. Но тя не принадлежеше на човешко същество, а просто беше мишена, просто предмет. Пръстът му натисна спусъка нежно.
Оръжието подскочи леко в ръката му, но ремъкът, намотан два пъти около ръката му, го държеше стабилно на мястото му. Целта падна. Той премести оръжието си вдясно още с падането й. Следващата мишена се завърташе изненадано, като му предложи матов бял кръг от отразена лунна светлина, по който да се прицели. Последва втори изстрел. Нямаше почти никакъв шум. Чавес изчака, като местеше оръжието си от едното към другото тяло, но те не се движеха.
Чавес изтича на открито. Едно от телата стискаше автомат „Калашников“. Той го изрита от ръцете му и извади тънко като химикалка фенерче, с което освети жертвите си. И трите изстрела бяха попаднали в тила на единия човек. Другият бе улучен само от два куршума, но и двата преминаваха през челото му. Лицето на втория човек изразяваше изненада. Първият вече нямаше лице. Сержантът коленичи до телата и ги огледа, за да се убеди, че не се движат. Непосредственото чувство, което Чавес изпитваше сега, беше въодушевление. Всичко научено и упражнявано — всичко то свърши работа! Не стана съвсем лесно, но всъщност не е кой знае какво.
52
Радиоактивен изотоп на водорода. Съединенията на трития се използват при трасиращи боеприпаси. — Б.пр..