Шоу, Мъри и няколко други висши служители на ФБР пътуваха във втория самолет, който често пъти биваше използван за подобни мисии и беше снабден с подходящото оборудване, за да държи ковчега закрепен в предната част на салона. Така всички имаха възможност да гледат сандъка от полиран бук през цялото време и не можеха да се разсейват през прозорците. Някак си това се набиваше в мисълта по-силно от всичко друго. Полетът беше много тих, чуваше се само виенето на турбокомпресорните двигатели, което правеше компания на мъртвия и на живите.
Но самолетът беше част от президентската ескадрила и имаше всичката комуникационна апаратура, необходима за подобни задачи. Един лейтенант от военновъздушните сили отиде назад и попита за Мъри, а след това го поведе напред към комуникационната конзола.
Мисис Улф седеше до пътеката на пет метра по-назад от изпълнителните директори. По лицето й се стичаха сълзи. Тя си спомни, че има да казва нещо на мистър Шоу, но реши, че моментът не е подходящ. Пък и не бе толкова важно — просто тя беше сбъркала, когато агентът я разпитва предния следобед. Всичко се дължеше на шока от случилото се. Беше толкова… трудно. През последните няколко години се сблъска с твърде много загуби и ударът от случилото се през уикенда я… какво? Обърка? Не знаеше. Но сега моментът не беше подходящ. Днес трябваше да запомни най-добрия шеф, когото някога е имала, човек, толкова внимателен с нея, колкото с агентите, които се отнасяха с него като със знаменитост. Видя мистър Мъри да отива напред покрай ковчега, който тя бе погалила с ръка при качването в самолета като последно сбогом с шефа си.
Обаждането не трая повече от минута. Мъри се появи от малката радиостая с лице, спокойно като всякога. Мойра забеляза, че той не погледна към ковчега, просто гледаше назад, право назад по пътеката, преди да седне до жена си.
— О, мамицата му! — промърмори Дан, след като седна.
Жена му рязко завъртя глава. Това не е от нещата, които се говорят на погребения. Докосна ръката му, но Мъри поклати глава. Когато погледна към жена си, в лицето му тя видя само съжаление, но не и печал.
Полетът продължи малко повече от час. Войниците от почетната стража, бляскави и докарани в парадните си униформи, дойдоха от задната част на самолета, за да се заемат с директора. Пътниците излязоха след тях. Навън, на асфалта, ги очакваха останалите хора от групата и ги наблюдаваха далечни телевизионни камери. Почетният караул носеше с маршова стъпка товара си зад две знамена — на страната и на ФБР, обозначено с девиза на службата „Вярност-Смелост-Честност“56. Мъри гледаше как вятърът играе със знамето, как надписът се извива и плющи и разбра колко неосезаеми са такива думи. Но все още не можеше да каже на Бил. Щяха да забележат.
— Е, вече знаем защо унищожихме летището. — Чавес гледаше церемонията в спалното помещение в поделението. Сега всичко му беше съвсем ясно.
— Но защо ни изтеглиха? — попита Вега.
— Връщаме се, Oso. И там, където отиваме, въздухът ще бъде рядък.
Ларсон нямаше защо да гледа репортажа по телевизията. Надвесен над една карта, той очертаваше познати и заподозрени преработвателни обекти на югозапад от Меделин. Познаваше тези райони — кой ли не ги познава? — но да изолираш отделни места… това беше по-трудно. Все пак ставаше въпрос за технологически проблеми. Съединените щати бяха изобретили съвременна разузнавателна технология и прекараха повече от тридесет години, за да я усъвършенстват. Той се намираше във Флорида, където долетя уж за да получи нов самолет, двигателят на който по необясними причини започна да създава проблеми.
— Откога се занимаваме с това?
— Само от два месеца — отговори Ритър.
Дори и с толкова малка база от данни нещата не бяха трудни. Разбира се, всички градове и села в района са обозначени, дори и самостоятелните къщи. Тъй като почти всички имаха електричество, можеха лесно да бъдат забелязани, а след като ги идентифицираха, компютърът просто ги изтриваше по електронен път. Така оставаха източници на енергия, различни от градове, села и отделни ферми. Някои от тях бяха редовни или донякъде. Смяташе се, че всичко, което се появява повече от два пъти седмично, е твърде очевидно, за да представлява интерес, и тези обекти също се изтриваха. По този начин останаха шестдесетина местоположения, които се появяваха и изчезваха в съответствие с една графика, разположена до картите и снимките. Всяка точка представляваше възможно място, където започва процесът на рафиниране на суровите листа на коката. Това съвсем не бяха детски лагери.
56
Съкращението FBI (Federal Bureau of Investigation) — Федерално бюро за разследвания е посочено като Fidelity-Bravery-lntegrity. — Б.пр.