— Аз също гледам Си-Спан71, Боб. Лесно е да се дрънка.
— И какво каза тази сутрин губернаторът Фаулър?
— Оставям политиката за политиците.
— Знаете ли, че цената на кокаина се покачва?
— О? Аз не се интересувам от този пазар. Вдига ли се? — Кътър все още не беше чул нищо за това. „Вече…“
— Не много, но донякъде. Говори се, че пристигащите пратки са намалели.
— Радвам се да го чуя.
— Но не можете да коментирате въпроса? — попита Холцман. — Вие бяхте човекът, който твърдеше, че това е война и ние трябва да я третираме като такава.
Усмивката на Кътър замръзна за момент върху лицето му.
— Нещата, които имат отношение към войните, се решават от президента.
— А какво ще кажете за Конгреса?
— Е, и от тях, но откакто работя в правителството, по този въпрос има ясни указания от Конгреса.
— Как бихте се почувствали лично вие, ако сме замесени в този атентат?
— Не зная. Не сме замесени. — Интервюто не вървеше според плана. Какво ли знае Холцман?
— Това е хипотетично предположение — изтъкна репортерът.
— Добре. Сега спираме интервюто — напълно. Хипотетично ние бихме могли да избием всички копелета и не бих пролял нита сълза. А вие?
Холцман изсумтя:
— Неофициално аз съм напълно съгласен с вас. Израснал съм там и си спомням времето, когато беше безопасно да се движиш спокойно по улиците. Сега всяка сутрин гледам броя на убитите и се чудя дали се намирам във Вашингтон или в Бейрут. Значи не сме ние, нали?
— Не. Повече прилича на съкращения на щата в Картела. Това е предположение, но за момента е най-доброто, с което разполагам.
— Добре. Предполагам, че ще мога да направя един репортаж от всичко дотук.
20.
ОТКРИТИЯ
Това беше удивително, но и вярно. Кортес прекара там повече от час. С него имаше шестима въоръжени мъже и едно куче, което душеше, за да намери следи от хората, нападнали преработвателния участък. Празните гилзи бяха предимно от калибър 5,56 мм, използвани в повечето от страните на НАТО и от представителите им по целия свят и които водеха началото си от спортния патрон калибър 223 за „Ремингтън“. Имаше и няколко деветмилиметрови гилзи и една празна голяма гилза от 40-милиметров гранатомет. Някой от нападателите е бил улучен, вероятно сериозно. Използвали са класическия метод на нападение, една огнева група откъм склона и една щурмова на същото ниво, но от север. Напуснали са мястото бързо, без да минират телата, както се беше случило на два пъти. Кортес реши, че вероятно са го сторили заради ранения. А също защото знаеха — или подозираха? Не, вероятно знаеха, че двамата мъже са се измъкнали, за да потърсят помощ.
Съвсем ясно бе, че повече от един екип броди из планината. Може би три или четири, ако се съди по броя и местоположението на досега нападаните участъци. Следователно, че „М-19“ отпадат. Нямаше достатъчно обучени хора в организацията им, за да направят нещо такова… не и без той да чуе, поправи се Кортес. Картелът не само беше укротил местните партизански фракции. Плащаше на информатори във всяка група, нещо, което колумбийското правителство не бе успяло да стори.
„Значи — помисли си той — вероятно американски групи за тайни операции работят из планината. Кои и какви са те? Сигурно войници или наемници от много високо качество. По-вероятно е да са войници.“ Международното общество на наемниците не беше същото както преди — а и всъщност никога не е било особено ефективно. Кортес бе ходил в Ангола и видя какво представляват африканските войници. Наемниците не трябваше да са чак толкова ефективни, за да ги победят, въпреки че сега, както и всичко в този свят, и това се променяше.
Които и да са те, сега се намират далеч — достатъчно далеч, за да не се чувства напрегнат. Така или иначе други щяха да ги гонят. Кортес беше разузнавач и не си правеше илюзии за воинските си способности. В момента събираше веществените доказателства почти като полицай. Видя, че гилзите от автоматите и картечниците са от един и същ производител. Не помнеше такава информация, но забеляза, че деветмилиметровите гилзи имаха същите номера на партидите — щамповани на основата, — както онези от едно летище по северното крайбрежие на Колумбия. Помисли си, че вероятността това да е съвпадение изглежда твърде малка. Следователно, който е наблюдавал летищата, се е преместил тук… Как ли го е направил? Простият начин е с камион или автобус, но изглеждаше прекалено очевидно, така биха постъпили „М-19“. За американците това би представлявало твърде голям риск. Янките биха използвали хеликоптери. Откъде ще излитат? Може би от кораб или по-вероятно от една от базите им в Панама. Не знаеше да има военноморски учения на американците на разстояние, което може да покрие един хеликоптер. Следователно трябва да е голям хеликоптер с възможност за дозареждане по време на полет. Само американците правеха това. И би трябвало хеликоптерът да е базиран в Панама. Кортес сложи гилзите в джоба си и започна да слиза по хълма. Сега имаше откъде да започне, а това беше всичко, от което се нуждае човек с неговите умения.