— Самолет пред мен, намирате се във въздушно пространство с ограничен достъп. Идентифицирайте се незабавно, край! — отново се обади Бронко. Незабавно е дума, която за пилотите носи особен смисъл.
Самолетът се спускаше към вълните. Изтребителят го последва почти от само себе си.
— Самолет пред мен, повтарям, идентифицирайте се веднага!
Дъгласът започна да завива и се насочи към полуостров Флорида. Капитан Уинтърс отпусна лоста за управление и включи оръдието за стрелба. Огледа океана, за да провери дали наоколо няма кораби или лодки.
— Самолет пред мен, ако не се идентифицирате, ще открия огън, край! — Не последва никаква реакция.
Трудността сега беше там, че оръдейната система на изтребителите „Ийгъл“ правеше всичко възможно, за да улесни задачата на пилота да порази целта. Но от него искаха да докара поне един жив и Бронко трябваше да се концентрира, за да е сигурен, че няма да улучи, а след това натисна спусъка за част от секундата. В резултат се появи жълтозелена линия светлина, която приличаше на лазерен лъч от научнофантастичен филм и в продължение на една доста дълга част от безкрайността премина на някакви си три метра от кабината на пилота.
— Самолет пред мен, преминете в хоризонтален полет и се идентифицирайте или следващият залп ще ви удари. Край!
— Кой е това? Какво правиш, по дяволите? — Самолетът „ДЦ-7Б“ премина в хоризонтален полет.
— Идентифицирайте се! — кратко заповяда Уинтърс.
— „Кариб карго“. Летим по специален курс от Хондурас.
— Намирате се във въздушно пространство с ограничен достъп. Насочете се наляво по нов курс три-четири-седем.
— Вижте какво, не знаехме за ограничението. Кажете ни къде да летим и се махаме оттук, става ли? Край.
— Насочете се на три-четири-седем. Ще ви следвам. Доста обяснения има да давате, „Кариб карго“. Лошо място избрахте за полети без светлини. Надявам се, че имате добро оправдание, тъй като полковникът не е много доволен от вас. Завий тоя дебелогъз самолет наляво… веднага!
За момент нищо не се случи. Бронко се ядоса, че не го вземат достатъчно на сериозно. Отклони самолета си надясно и пусна още един залп, за да накара целта да се размърда.
И тя зави по курс три-четири-седем. Включиха се и предупредителните й светлини.
— Окей, „Кариб“. Поддържайте курса и височината. Не включвайте радиооборудването си. Повтарям, поддържайте радиомълчание, докато не получите други инструкции. Не влошавайте нещата допълнително. Аз съм зад вас, за да ви наглеждам. Край на връзката.
Необходим им беше Цял час — всяка секунда минаваше бавно, както ако човек кара „Ферари“ в Манхатън през най-натовареното време на деня. Като доближиха брега, забелязаха, че от север се носят облаци, от които проблясваха светкавици. Уинтърс си помисли, че първо трябва да кацне другият самолет. Сякаш по команда се включиха светлините на една писта.
— „Кариб“, искам да кацнете на пистата точно пред вас. Правете точно каквото ви кажат. Край. — Бронко провери горивото си. Имаше достатъчно за още няколко часа. Направи си удоволствието да даде газ и да се вдигне бързо като ракета на шест хиляди метра, като гледаше как светлините на самолета „ДЦ-7Б“ навлизат в синия триъгълник на старата писта.
— Окей, вече са наши — извести глас по радиото.
Бронко не отговори. Зави към базата в Еглин и прецени, че ще може да изпревари лошото време. Работата за тази нощ приключи.
Самолетът „ДЦ-7Б“ изрулира до края на пистата и спря. Веднага се включиха два фара. Един джип отиде на петдесетина метра пред носа на самолета. В задната му част имаше петдесеткалиброва картечница „М-2“, вляво от нея висеше голяма кутия с патрони. Картечницата беше насочена право към кабината.
— Излизай от шибания самолет, amigo!41 — нареди гневен глас от високоговорител.
Предната врата, от лявата страна на самолета, се отвори. Мъжът, който показа глава през нея, беше бял и към четиридесетте Заслепен от светлините, които бяха насочени в лицето му, той н можеше да се ориентира. Което, разбира се, беше част от плана.
— Слизай долу, amigo — каза глас иззад светлината на прожектора.
— Какво става? Аз…
— Слизай на шибаната писта… веднага, мамицата ти!
Не им дадоха стълба. Още един мъж се присъедини към пилота и един след друг те седнаха на прага на вратата, отпуснаха се надолу, увиснаха на ръцете си и скочиха на напукания цимент от метър и двадесет. Подхванаха ги здрави ръце с навити ръкави на камуфлажните униформи.