Кати Хопкинс
Рецепта за успех
Първа глава
Лудетините
Иска ми се, иска ми се да можех да отида — казах си, когато класната ни, госпожица Крейтън, направи съобщението.
— От следващата седмица започвам да събирам имената на всички желаещи осмокласнички — продължи тя. — Тези от вас, които решат да ходят, трябва да се запишат преди края на май, което означава, че имате само две седмици.
Училищна екскурзия до Венеция. Четири дни в слънчева Италия. Исках да отида повече от всичко на света.
— Ще се запишеш ли, Тори? — попита Джорджи, когато звънецът удари и излязохме от класната стая за голямото междучасие.
Вдигнах рамене, сякаш ми беше безразлично.
— Може би — отвърнах.
— Аз определено съм там — намеси се Меган, като ни настигна и ни хвана под ръка. — Мама каза, че мога да отида на следващата екскурзия, независимо докъде ще е тя.
— Аз също — каза Хана и се хвана за Меган.
— И аз — добави Джорджи, — което означава, че е задължително да дойдеш, Тори. Няма да е същото без теб. Лудетините се отправят към Европа.
Хана, Меган, Джорджи и аз наричахме себе си Лудетините. Като бях малка, мама се обръщаше към мен така, когато правех бели. А аз и приятелките ми сме си доста щури и името ни пасваше напълно.
— Във Венеция не е чак толкова готино — рекох. — Фрашкано е с туристи. Флоренция е къде-къде по-интересна. — Хм. Не че бях стъпвала в някой от двата града, но бях чувала леля Фийби, която доста обикаляше, да казва, че в последно време Венеция гъмжи от толкова туристи, че хората едва се разминават.
— Трябва да дойдеш — настоя Хана. — Какво като има тълпи от хора? Ние ще сме едни от тях.
— Дааа! — възкликна Джорджи. — Идваме, Италия!
Стомахът ми се сви на топка. Щях да изпусна страшно много. Но нямаше как да им кажа истинската причина, поради която не можех да отида.
— Си, синьора, паста1, капучино, тирамису — изредих, опитвайки се да си припомня всички италиански думи, които бях чувала, та да отклоня опитите им да ме убедят да замина. Трябваше да измисля някакво хубаво извинение, на което да се хванат.
— Лингуини2, Ботичели, спагети — включи се и Меган.
— Да Винчи, Мадона, пицария, Рим — допълни Хана.
След това подхванаха песен, която бяхме учили в часа по музика миналия срок. Тогава заместващият учител ни караше да пеем песни от целия свят. „Опитвам се да разширя кръгозора ви“ — обясняваше ни той, докато ни преподаваше фолклорни песни от различни страни, като се започне от Италия и се стигне до Айдахо. В края на срока обаче мисля, че бе доволен да разшири своя собствен кръгозор, премествайки се в друго училище, където възпитаниците не бяха музикални инвалиди.
— Когато на небето изгрее кръглият като огромна пица лик на луната, любовта… — пееха приятелките ми дружно и фалшиво, при това с ужасен акцент.
Няколко момичета от девети клас минаха тичешком край нас и ни изгледаха, сякаш не бяхме с всичкия си. Престорих се, че не съм с групата, но Джорджи ме дръпна обратно, а Хана и Меган паднаха на колене, сложиха ръка на сърцето си и продължиха да крещят с пълно гърло.
Съвсем бяха изперкали. До една. Със сигурност щяха да си изкарат страхотно във Венеция. Така, както беше сигурно, че аз при всички положения нямаше да отида с тях. Нямаше и капка надежда.
В междучасието излязохме на двора, седнахме на една огряна от слънцето пейка и започнахме да си правим прически. Когато се запознахме, единствено Джорджи имаше дълга коса, но след като се сприятелихме, решихме всички да си пуснем косите, така че да можем да си играем на фризьорки. А дългата коса е най-подходяща за целта. Джорджи и Мег са руси, обаче косата на Мег е по-тъмна и гъста, а на Джорджи — много светла и рядка. Двете с Хана сме кестеняви, само дето Хана наскоро си направи светли кичури. Изглеждат супер яко. И на мен ми се иска да имам кичури, но това е едно от нещата, които трябва да добавя в списъка „няма да стане, освен ако мама не спечели от лотарията“.
Според мен Джорджи е най-хубава от нас четирите, макар че Меган и Хана също са красиви посвоему. Хана би могла да мине за испанка. Тя е мургава и има невероятни тъмнокафяви очи, които изглеждат огромни, когато им сложи грим. Меган има симпатично лице, теменуженосини очи и мъничко като на кукла носле. Но от всички нас, момчетата обръщат най-много внимание на Джорджи и мен. Хана и Меган твърдят, че е, защото и аз съм готина, но понякога се чудя дали момчетата не говорят с мен единствено за да се доберат до Джорджи.